Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

„Народната музика и танци са душата  на един народ.

Павел Серафимов

 

Неповторима е магията на българските народни танци. Претворяването на ритъма в чувство и движение разтуптява сърцата, освобождава от всички мрачни мисли, кара те да забравиш за неволите, за да се слееш в едно с музиката. Всеки народен танц носи уникална частица от сакралната българска същност, съхранена през вековете, за да  разказва на света за богатата душевност на народа ни. По традиционния музикален фолклор може да се съди за нашата ранна история и произход. Българската музика, танци и инструменти водят началото си от епохата на Орфей. Хората съществуват от древни времена, а траките играели в кръг, хванати за ръце, за да почетат Слънцето. Вероятно, те са ни завещали неравноделните тактове, които ни отличават, спрямо музиката и танците на другите народи. Уникална е нашенската ръченица, чието название е сродно с тракийската дума  „ринк“, „рунк“, което означава „бърз“. Танцът в ритъм 7/8 е разпространен в цялата страна, играе се индивидуално или по двойки. В зависимост от удължението на дяловете, ръченицата може за бъде „женска“, с трети удължен дял (2+2+3) или „мъжка“, с първи удължен дял (3+2+2). В различните етнографски области притежава специфични особености, които са отпечатък на бита и душевността на българите, закодирани в нея. Добруджанският ръченик е сравнително бавен. В него се долавя широтата и спокойствието на равнината. Дълбокият, подчертан ритъм е придружен с движения, имитиращи земеделски дейности – сеитба, вършеене и др., изпълнявани по-често от мъже, които стъпват тежко. Женската ръченица е по-динамична, с плавни движения на ръцете. В плодородна Тракия ръченицата е с богато орнаментирана мелодия, с бавни и отмерени движения. Северняшката се играе умерено бързо, а стилът е близък до тракийския. Шопската ръченица, характерна за планински район с реки, впечатлява с голямата бързина и сложни технични движения, сякаш танцуващите се надпреварват с бързея… Независимо от описаните различия в отделните части на България, танцът излъчва силата на духа и хармонията с природата. Погледът към ръченицата чрез нумерологията и езотериката разкрива връзката й със символа на съвършенството и посланието на ритъма 7/8.

 “Елементите на числата са елементи на всичко. Светът като цяло е хармония и число.”, твърди Аристотел. Столетия по-късно, Учителят Петър Дънов в беседата „Път към съвършенство“, заявява: „Числата и геометрическите фигури представляват азбуката на Божествения свят“ и разкрива тълкуванието им. Научаваме, че „Седем е свещено число. Мъжки принцип. В него се съединяват два свята.“ То е е свързано със силите, които работят в човечеството: съвършенството, творчеството, ума, знанието и мъдростта, изобилието и любовта.

Осем се определя  като число на Духа. „Осем е майката природа. Символизира властта, силата, напрежението, контрола, изпълнителната способност, организацията, успеха. Числото осем е връзка между двата свята – физическия и духовния. То е число на вечността и безконечността.“ Трансформацията на смисъла, закодиран в числата, в графична символика, свързва ритъма 7/8 на ръченицата със знака на съвършенството, според хипотеза на видния български изобретател – проф. Живко Желев. Съчетаването на седемте елемента, съдържащи се в знака, сътворява осмия, в който противоположностите – мъжко и женско начало – се обединяват. Тяхното равновесие създава и поддържа хармонията в света. Представено графично, наслагването на елементите изглежда така:

Във всяка една от двете форми има частица (точка) от противоположната, защото едната не може без другата. Хармонията и развитието са обусловени от противопоставянето и единението им, за да съществува всичко живо: мрак – светлина, мъж – жена, огън – вода и др. Следователно, ритъмът 7/8 на българската ръченица описва кръговрата и същността на живота. Може би не случайно, песента на ръченицата, изпълнявана по време на Паневритмия, е посветена на радостта от живота…

Алтернативният поглед към народните танци провокира мисленето и разкрива неподозирани възможности да разпознаем в тях не само пленителна красота и бликаща емоция, а дълбоко закодиран философски смисъл. Това е още една причина да ги пазим и изучаваме, за да ги предаваме на идните поколения, защото те са част от националната ни идентичност. В тях е характерът, силата и единството на България.

 

Д-р инж. Гинка Стоева

 

Share Button