Казимир и мощите на Йоан Предтеча

Археологът проф. Попконстантинов няма съмнения за автентичността на откритието си: в Созопол развиват поклоннически туризъм

Созопол – втори Йерусалим. Този възглас се носи с бриза в морското градче, откакто археологът проф. Казимир Попконстантинов откри алабастрово ковчеже с мощи при разкопки в църква от IV-V век на близкия остров Свети Иван. Така местните хора, които не пропускат да изтъкнат факта, че Созопол е наследник на древната елинска колония Аполония, имат още един повод за гордост. Професорът-откривател без колебание обяви, че намерените от него останки (части от ръка, лицева част и зъб) принадлежат на Йоан Кръстител– светецът, предизвестил идването на месията и дал на Христос свето кръщение във водите на река Йордан. „Островът носи неговото име, патрон е и на църквата, а в онези векове е било обичай при строежа на храм да се зазидат мощи на светеца-покровител. Освен това, има писмени свидетелства за пренасянето на мощите на Кръстителя от Константинопол тук”, обясни археологът. Дали наистина мощите са на Предтечата или не – едва ли този въпрос някога ще получи категоричен еднозначен отговор. Амбициозни владетели и големи манастири из цяла Европа претендират, че притежават мощи на пророка. Ако съберем всички частици, нищо чудно накрая да излезе, че Йоан Кръстител е имал пет глави. По-важното в случая на созополския Йоан е друго – реликвата със сигурност ще привлече вярващи от съседните православни страни. Така на базата „Созопол- втори Йерусалим” местният поминък може да дойде и от поклоннически туризъм. Защо не?
Ако това наистина се случи, нищо чудно един ден созополци да кръстят цяла улица на проф. Казимир Попконстантинов. Археологът днес е на 67 години и докато колегите му се правят на Индиана Джоунс или поне на Хайнрих Шлиман, той от десетилетия търси пътя към Бога.
Син е на свещеник, завършва Духовна семинария, определя се като „дълбоко вярващ човек”. Декада след декада изследва манастири, изучава надписи и градове от Средновековието. Два мандата е бил декан на Богословския факултет на университета „Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново, по-късно оглави катедра „Археология”, сега е редовен преподавател там. Учен със световна известност, без да е масово популярен у нас – явно такава е съдбата на проф. Попконстантинов. Преди шест години той получи Хердерова награда.

Дали от скромност, или защото го смята за проява на суета, археологът замълча за нея. За признанието разбраха само най-близките му приятели от научните кръгове.
Ученият рядко дава интервюта в пресата, но често публикува статии и изследвания в „Църковен вестник”. Обикновено се изказва по наболели въпроси на Българската православна църква или говори за находките си. В много редки моменти споменава и за себе си.
„Баща ми беше свещеник в Червен, Силистренско. Преди девети септември му викаха червения поп, приютявал е партизани от разбития отряд “Антон Иванов”. След девети го интернираха на заставата. Проверяха ни постоянно, знаехме, че на всяка Коледа и Великден милицията ще дойде у нас. Онова, което описва Ивайло Петров в “Хайка за вълци”, е ставало пред очите ми, когато бях дете”, разказва археологът преди няколко години.
Преди да се насочи към историята, Попконстантинов учи в Семинарията. „Навремето тя беше в Черепиш. Там опознах какво значи лицемерие, лукавство. Затова, когато завърших, не поех в Духовната академия”, казва той. Той кандидатства специалност „История” и я завършва в университета във Велико Търново.

Дариха мощите на църквата „Св. Георги”

Мощите, приписвани на Свети Йоан Кръстител, могат да се видят в созополската църква „Свети Георги”. Те бяха пренесени дотам с литийно шествие, начело с финансовия министър Симеон Дянков и министъра на българите в чужбина Божидар Димитров.
Новините за находката вече привличат посетители. В местната църква “Св. Георги”, където находките са изложени временно в сребърно ковчеже, стотици вярващи се редят, за да видят реликвите. Църквата заявява, че посещението на ежедневното богослужение е скочило от около 100 на 3000 души, а за ден се продават повече свещи, отколкото преди за година.

Конкуренцията
С времето, останки, за които се вярва, че са на Св. Йоан, са открити в цяла Европа, Близкия изток и Южна Азия. Църква в Калкута, Индия, твърди, че притежава част от ръката на светеца. Дворецът Топкапъ в Истанбул също твърди, че има части от едната ръка на светеца и главата му. Присъствието на реликвите не е довело до туристически бум в никое от тези места, но българските власти остават оптимисти.