Камбаните на „св. Александър Невски”

Когато самолетите се снижават, за да кацнат на летище София, нетърпеливите пътници зад прозорците виждат първо позлатените кубета на „Св. Александър Невски”. Катедралният патриаршески храм се намира в центъра на столицата в непосредствена близост до старинната църква „Св. София”, Народното събрание, Българската академия на науките, Синодалната палата, Националната галерия за чуждестранно изкуство и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Издигнат на най-високото място върху площ от 3 170 квадратни метра, повече от век „Св. Александър Невски” е символ на националните български въжделения за народна свобода. Като монумент той е най-големият православен храм на Балканския полуостров.

Основният камък е положен през февруари 1882 г. – пет години след края на Руско-турската освободителна война /1877-1878/. Градежът е замислен като символ на вечна благодарност и почит в памет на хилядите български, руски, румънски, фински и гръцки войници, дали живота си за освобождението на България от османското иго. По тази причина е от малкото храм-паметници, увековечаващи подвига на национални и интернационални герои. Проектът е дело на руските архитекти Богомолов и А. Померанцев.

След дълъг подготвителен период истинското строителство започ-ва в началото на ХХ век и завършва през 1912 г. Използването на много и различни архитектурни форми с разнообразни скулптурни детайли не нарушава единството в ансамбъла. В храма има общо 18 полилея, 8 полилейни кандила, свещници и подсвещници, израбо-тени в гр. Мюнхен от медна сплав с двойна позлата. Най-големият от тях, който се спуска от височина 27 метра пред иконостаса, тежи около 2 000 килограма и със своите 136 електрически свещи сим-волично напомня светлината, изпратена от Бога над света. Цялата вътрешна украса е дело на български и руски художници с висок професионализъм. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана за първи път отеква над София през 1913 г. И до днес при хубаво топло време тя се чува на 30 км. околовръст.

Паметникът носи името на св. Александър Невски, вдъхновител и патрон на руското войнство по време на Руско-турската война. Името на младия победител от ХІІІ век не е избрано случайно – то покровителства всички войници, дали живота си за освобождението на страната.

Освещаването на храм „Св. Александър Невски” се прави през 1924 г. в присъствието на многоброен народ. С него се поставя началото на редовните богослужения, в които на празници участва смесен хор. Акустиката на храма е изключителна и подсилва молитвеното вълнение по време на литургиите.

По архитектура, размери, украса днес „Св. Александър Невски” се нарежда сред най-известните паметници от този вид в света. На 4.01.1953 г. Българската православна църква провъзгласява храма за Патриаршеска катедрала. През 1964 г. криптата, първоначално предназначена за пантеон на именити българи, е превърната в изложбен салон за икони, щампи, графики и приложно изкуство.

Посещението на „Св. Александър Невски” се включва в програмата на всички чуждестранни туристически групи, пристигащи в страната. В празнични дни камбаните бият тържествено, като вплитат посланието на благата вест с надеждата на душите за вечен живот в небесното царство.