Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Голяма част от историята на XX век може да бъде разказана през делата на диктаторите. Обожавани и ненавиждани, те слагат своя отпечатък върху съдбите на цели народи. Но какви са били в дома си и как са отглеждали децата си? Журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел хвърлят различен поглед върху историята на XX век, проследявайки живота на децата на някои от най-известните диктатори на изминалото столетие в книгата си „Децата на диктаторите”.

XX век – векът на световните войни и на диктаторите, определили съдбите на редица нации във всички краища на планетата. Немалка част от историята на миналия век е тясно свързана, дори писана, от деспотични диктатори, чиито имена все още всяват страх у милиони хора по света, а някои от наследниците им управляват с желязна ръка и днес. Едновременно боготворени и ненавиждани, диктаторите оставят трайния си отпечатък върху съдбите на цели народи, но дали са така жестоки и безкомпромисни у дома? Какви са били спрямо децата и семейството си? Как са отглеждали и възпитавали отрочетата си?

Отговори на тези въпроси получаваме от децата – законни или извънбрачни – на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад, Александър Лукашенко, Франсоа Дювалие, Мохамед Реза Пахлави, Ким Ир Сен и последвалите го Кин Чен Ир и Ким Чен Ун, Жан-Бедел Бокаса, Жозеф-Дезире Мобуту (по-известен като Мобуту Сесе Секо) и Хосни Мубарак. В книгата „Децата на диктаторите” журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел публикуват историите на тези привилегировани очевидци на изключителни исторически събития. Бризар и Кетел се обръщат към различни специалисти по съответните диктатури – историци, геополитолози и опитни репортери, за да оформят отделните глави в изданието. Мнозина от тях са живели във въпросните страни и все още често ги посещават. Те или разглеждат жизнения път на всички деца на даден диктатор, или избират някое конкретно дете в зависимост от мястото му в семейството и отношенията с баща му. За да съберат информация от първа ръка, понякога т.нар. автори на книгата се срещат с близки на семейството на диктатора – както поддръжници, така и противници.

Действителните истории на децата на тези диктатори – как са живели, докато бащите им са диктували живота на нациите си, а и след това, когато вече не са били привилегировани, дори напротив – със сигурност ще изненадат мнозина. Това, което не бива да забравяме, е, че голяма част от тези деца са още живи и са наши съвременници. Защото миналото е още тук, а как гледаме на него, до голяма степен определя настоящето и бъдещето.

В предговора на изданието съставителите обобщават: „Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са личните мигове на хората, опитали да оформят XX век по свой вкус. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов поглед към мъжете, често представяни като чудовища”, допълвайки: „едновременно вкоренени в миналото и решително обърнати към настоящето, съдбите на тези мъже и жени рядко са разглеждани задълбочено. Но повечето от тях още са живи и не крият мнението си.”

Книгата е в превод от френски език на Гергана Стойчева. Корицата е дело на Фиделия Косева.

Share Button