Хубавата Елена Петрова

В края на миналата година Елена Петрова беше обявена за Жена на 2010-а в категория „Най-добра актриса” от сп. Grazia

„Приличате ми на младата Ингрид Бергман от филма ‘За кого бие камбаната’ ” – такава телеграма праща легендата Джина Лолобриджида на Елена Петрова. Случва се преди седемнайсет години, когато Елена взима награда от кинофестивала в Москва за главна женска роля заради превъплъщението си в римейка на Николай Волев „Козият рог”. По онова време всичко й предстои, а спечелената статуетка „Златен орел” се оказва символична за пътя й. Оттук нататък кариерата на Петрова се рее все във висините, а професионалните й несполуки винаги са минавали леко, без да се превърнат в шумни и съсиспващи провали.
Днес Елена е хипнотизираща актриса. Майка на две деца. Посланик на добра воля на детските селища SOS-Киндердорф. Накратко – жена с много самоличности – родена преди трийсет и пет години като Елена Петрова, тя за секунди може да се превърне в Мария, Боряна, Катерина, Нора или Анжелик – ангел на Смъртта. Това са най-известните й героини. Първата е от „Козият рог”, втората е от хитовия сериал на bTV „Стъклен дом”, а останалите – от театралните постановки „Железният светилник”, „Нора (Куклен дом)” и “Ах, този джаз”.

В края на миналата година Петрова беше обявена за жена на 2010-а в категория „най-добра актриса” от сп. Grazia. Причината е нейната Боряна – първата дама на Стъкления дом.
Покрай наградата и 35-те свещи в тортата, Елена не пропусна да направи малка частна рекапитулация на изминалите години. „Филмите, които съм снимала през тези години, са най-голямата ми равносметка. Те са най-мъдрото, най-истинското огледало на това каква съм била, какво съм правила и докъде съм стигнала”, казва Елена. И веднага добавя, че най-важното по пътя на човека е да срещне и изпита любовта, да има работа, която го прави щастлив и най-обичаните деца. „Естествено, важно е откъде тръгваш, така както е ясно докъде ще стигнеш, защото краят на всички ни е абсолютно сигурен. Но именно пътят и хората, които ще срещнеш по него са онова, което ще те превърне от дете във възрастен, ще изгради целия ти мироглед и ще те определи като добър или лош човек”, разсъждава актрисата.

А нейният житейски път не е особено лек. Преди да попадне в киното, Елена е обикновено момиче от времето на Прехода в България. И помага на майка си в отглеждането на двамата си по-малки братя. Първите й хонорари също отиват в подкрепа на семейството. Сред най-важните срещи в живота на Петрова са тези с режисьорите Илиян Симеонов и Николай Волев. Първият я кани във филма си „Граница”, а вторият – в „Козият рог”. Любопитна подробност е, че Волев попада на Елена на площад „Славейков”, където тя лепи плакати. Кани я на пробни снимки за римейка си, тя се явява и ролята на Мария я превръща в звезда. Оттогава окото на камерата непрекъснато е вторачено в нея.

„В „Козият рог” съм много диво, спонтанно и лудо момиче, готово да направи всичко в името на работата, за която дори все още няма съвсем ясна представа. Дори чисто визуално още съм момиче, а не оформена жена. В „Стъклен дом” мисля, че съм преминала на съвсем друго ниво”, анализира Петрова превъплъщенията си. „Ако разгледаме професионалния ми път като една компютърна игра, нивата, които съм преминавала, са ми дали нужното, за да мога да изградя сега образа на Боряна. Много хора ми казват, че не са очаквали в мен да има такава мъдрост. Че изглеждам твърде крехка и все още много млада, за да излъчвам такава зрялост. Но аз просто знам как да я покажа – опитвам да играя по-обрано, да покажа, че тази жена има 18-годишно момче, че може да бъде съпруга на доста по-възрастния от нея бизнесмен Димитър Касабов. Образът изглежда истински. Затова смятам, че пътят, който съм извървяла е логичен, верен и бих го извървяла пак. Защото всеки има лична легенда и не може да се отърве от нея”, убедена е актрисата. Понеже не е забравила откъде е тръгнала, често я виждаме като лице на каузи. Преди няколко години се бореше за правата на родителите с близнаци (каквито има и тя самата!), сега е посланик на детските селища SOS-Киндердорф. За мото на кампанията си избра „Дом, пълен с щастие”.
„Ходих в комплекса в Дрен. Децата там изобщо не показват своята тъга и мъка. С усмивка казват: „Ела да бъдеш моята майка. Не ме наричаха Елена, за тях бях Боряна, като героинята ми. Прекрасни деца са. Научени са на грижа един към друг, по-големите гледат по-малките. Ако мога, бих взела моите и бих поживяла при тях. Тези деца са нашето бъдеще и ако искаме то да е красиво, интелигентно, нормално, трябва да се погрижим за тях, както за нашите”, смята звездата от сериала „Стъклен дом”.
Петрова не се бои от схватки с политици. И не спестява мнението си за тях: „Повечето политици мислят, че хората са безпаметни. Грешат. Народът много добре помни какъв си бил преди и какъв си сега. С кого си играл преди и с кого играеш сега. Хората не забравят дадените обещания и следят дали си ги спазил.”

Стрелите на Купидон

„Да има някой, който да ме гушка” си пожела в тв предаване звездата от „Стъклен дом” в последните дни на миналата година. Така косвено потвърди слуховете, че е в развод с милионера Аристотелис Фотилас, баща на близнаците й Александър и Изабела и изпълнителен директор на „Германос”.
Двамата се венчаха през 2006 г. в църквата „Света София” – най-стария паметник на ранната християнска епоха на Балканите. Сватбата им беше стилна и бляскава, а младоженците бяха в компанията на двете си деца.
Миналата година обаче в жълтата преса се появиха намеци, че в семейния живот на актрисата има пукнатини. По-късно дойде и новогодишното пожелание на Елена.
Както и да се развият брачните й отношения занапред, стискаме й палци. И чакаме от нея нови превъплъщения в киното и театъра.

Елена пази родилните жетони

Когато разбрала, че ще става майка на близнаци, актрисата възкликнала „Боже, не искам две еднакви деца”. За неин късмет, бебетата се оказват разнояйчни. Проплакват на бял свят в „Майчин дом” в София, а щастливите родители им избират имената Александър и Изабела.
След като ги изписали, Елена Петрова взела жетоните с номера, които били закачени за ръчичките им. Пази ги и до днес.
Децата й с удоволствие я гледат на сцената или екрана. Видят ли майка си в „Стъклен дом”, не пропускат да й кажат, че е много красива. Отначало се учудвали защо във филма се казва Боряна и друго дете я нарича „мамо”. „Обясних им, че това е роля като в театъра. Знаят какво е театър, защото идваха на мое представление с трупата на „Мелпомена”. В „Благородният испанец” на Съмърсет Моъм героинята ми се казва Марион, а те обяснявали на целия ред: „Ама защо този й казва Марион? Тя се казва Елена!”. Когато ме гледат в „Стъклен дом”, донякъде разбират за какво става въпрос, но не им харесва, когато съм тъжна. Покрай сериала започнаха да си дават сметка, че това е роля, но продължават да се чудят защо хем ме виждат на телевизора, хем съм вкъщи.
Много им харесва да им чета приказки и да си преправям гласа. Заливат се от смях, когато правя героите да са с дефекти в говора”.