Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Летописите разказват, че в Древността е имало няколко града с името Булгар или Болгар и всеки от тях е оставил сериозна следа в историята. Само по поречието на река Волга „Болгар“-ите са били няколко. И те са станали основа на славни исторически селища, каквото е Джунне Булгара, от които е произлязъл славният и велик Нижний Новгород. Сред тях се извисява обаче Първият Болгар, който още съвременниците на славата му са наричали с уважение Велики Болгар.

Град Болгар е разположен малко по-на юг от мястото, където се сливат две велики реки – Волга и Кама, или както се наричат на местния български език съответно Кара Идел и Чулман Идел,  и претендира с основание за един от най-древните градове на света. Централната част на града се е разполагала на възвишението Чулем, наричано в руските летописи Чулим, а жилищните квартали – в заобикалящата хълма долина Халджа. Между тези две части на града протичала река Булгарка, която през XIX век вече наричат „Мельонка“.

Легендата разказва, че около 15 000 години пр. Н.Е. великият български Балгавар или Балтавар (вожд) Карт-Джам, известен още с прозвището Абу Зияджи, основал на хълма Чулем КАРАМАТ – светилище на Тангра, наречен Субаш, в чест на АЛПА, т.е. Духа на любовта, урожая и силата Сабан /Субана, Субаш Ярдим. Писмените документи и устната традиция са съхранили за поколенията до наши дни точната дата на едно събитие, за чиято значимост, грандиозност и реално съществуване можем да съдим по това, че се е съхранила 17 хилядолетия непокътната и конкретна датата 22 юни 14953. Именно тогава и в това светилище Карамат Карт-Джам провъзгласява създаването на ПЪРВАТА В ИСТОРИЯТА БЪЛГАРСКА ИМПЕРИЯ, наречена ИДЕЛ, което означава „Седемте Племена“ или „Седмоплемие“, защото древните българи считали, че народът им се е образувал от обединението на 7 племена. Когато Карт-Джам приключва земния си път, полагат тленните му останки именно на светилището Субаш. Неговият легендарен наследник Ал-Булгар през 13 500 г. пр. Н.Е. основава около Карамата Субаш град, който наричат също БОЛГАР. Последвалите столетия носят на града периоди на бляскав разцвет и времена на тежки изпитания, но от самото си създаване досега този град си остава най-великата светиня на българите, независимо в коя точка на планетата са ги установили ветровете на Историята.

Съществуват исторически сведения и артефакти, които подхранват тезата на някои видни  местни научни авторитети, като професорите Нурутдинов и Бегунов, че именно в града Болгар е царувал 20 века преди Христа знаменитият български вожд и пророк Раджил Абар (Авар, Абра) – Кам Бирхем. Той пръв установява монотеизма, единобожието, като с това е увековечен от историята под името Авраам (Абрахам) в Библията, а в Корана като Ибрахим. В памет на този уникален държавник и духовен водач и на неговата дейност в града Булгар започнали да наричат с неговото име, Абар-Кам, целия град – Абракам, Абрахам, Ибрахим, Брахимов, Бирхем, Пирхем.

През 4953 г. пр. Н.Е. град Болгар става столица на българската област Буртас или Идел, днешният Волго-Урал, известен още като Стара Велика България или Аскип (Скития) – великата българска империя. Неин император през  VII в. пр. Н.Е. е легендарният Буртас Баринджар Бурджак, който прави Болгар столица на цяла Скития. Векове по-сетне във Велики Булгар е тържествено коронясан за Император на Хуно-Българската Империя Булюмар (363-378 г.), който е прадядо на един от най-великите завоеватели на всички времена – Атила. За да увековечи това събитие, Булюмар дарява во век и веков цял Идел с почетното звание ВЕЛИКА БОЛГАРИЯ. Чак до 1557 г. това име се запазва и цяла Волжска България с гордост се нарича Велика Болгария.

Самият Атила известно време управлявал лично град Болгар. Другото име на Атила е Ашла и свидетелства, че той според легендата е роден недалече от Болгар, в българската крепост Ашла, сегашният град Казан. Жителите на Казан винаги са се гордеели с този факт, така както украинците например се гордеят, че Атила, когото в детството наричали Кий, е основал тяхната столица Киев. Когато Атила пораснал, започнали да го наричат Ту-Кий – „Великият Кий“. При Волжските българи това име се е трансформирало в Тукай или Туки, а при унгарците – в Токай. В периода 434-453 г. Атила е бил владетел на почти целия Стар Свят – от Мароко до Камчатка. На коронацията си Атила получил още две имена – Атряч Кимер (герой, живял през XXXI в. пр. Н.Е.) и Урус – Войнът, поради което българите-уруси винаги са считали Атила за свой предводител.

В края на IХ в. Н.Е. Болгар е столица на царството Ак или Идел-Булгар (Волжска България), наричана още Велика България или Деш-н Кипчак – Българското Поле, което е много древно сарматско название на Българската Империя. Град Болгар остава столица на Българската империя до 1556 г.

За да добием представа за реалното величие на град Болгар, нека се запознаем с някои конкретни цифри и характеристики, които донасят до нас съвременните на неговото величие летописци. В средата на Х в. Болгар е имал около 50 000 жители, чиито брой през ХII в. достига около 100 000. Това, което сега е известно като „Българското градище“, е било в онези времена само градски център. Градът се е разпростирал 10 км по протежение на речното корито на Волга, а на ширина е било около 7 км. Столицата е била застроена с огромни, най-вече двуетажни домове от камък и дърво. Градът се гордеел и със своите занаятчийски и производствени работилници. Само кожарските работоилници били не по-малко от 700. Улиците били облицовани с камък и блестели от чистота. В града не допускали нечисти хора, добитък и талиги, а за тях имало специални „миялни“ пред градските стени до градските порти. Знаменити писатели и пътешественици, обиколили най-големите градове на тогавашния свят, като Мъкдаси (985г.), Ал-Идриси, Ал-Гарнати (1135-1153), Ал-Джевалики (XII в.) свидетелстват и за нещо много интересно от съвременна гледна точка – толерантното мирно съжителство между християни и мюсюлмани в Болгар, както и в цялата империя Велика Болгария.

През 1722 г. град Великий Болгар посетил руският император Петър Първи, а в 1767 г. – императрица Екатерина Велика. Но дори посещението на тези велики владетели не могло да спаси Болгар от разрушението, на което е подлаган от православните свещеници от близките манастири и местните селяни. Българските надгробни плочи били ползвани за строеж на православни църкви. Мавзолеите на българските светии, мъдреци и владетели били превърнати в гробници на местните, а в Казий Йорте – мюсюлманския университет, след разграбването и унищожението на ценностите в него, затваряли свинете си. Въпреки това трябва да подчертаем, че Петър Велики издава специален Указ за защита на българските руини, който е първият в Руската империя закон за закрила на исторически град и историческо наследство.

Велики Болгар е уникален феномен в световната цивилизация не само с хилядолетната си история, а и като пръв известен пример за мирно съжителство и толерантност на мюсюлмани и християни. Потомците на древните българи от сегашен Татарстан изповядат предимно Исляма, но светините на Велики Болгар векове наред и до наши дни са на особена почит не само сред тях, но и сред мюсюлманите от цяла Русия. Нещо повече, поклонението до свещените му руини е наречено „Малък Хадж“, а мюсюлманите от руските републики заместват Хаджилъка в Мека с поклонение в древния Болгар.

В наши дни на територията на Велики Болгар е разположен Болгарският държавен историко-архитектурен музей-резерват, който е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

АВТОР: Юлия Войнарович

 

Share Button