Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Мартениците – красиви, интересни, модерни, оригинални и традиционни, многопластов символ на безкрайния кръговрат на природата. Всяка година, чрез размяната на мартеници ние си напомняме, че човек трябва да живее в единство с космическото цяло, като съединява в себе си противоположностите (бялото и червеното).

Двойната спирала, направена от усукването на бял и червен конец, е олицетворение на безкрайността, на хармонията, основавана на редуването на противоположностите, на женския с мъжкия принцип, на доброто с лошото, на светлината с мрака.

 

Легендата за първата мартеница гласи: Ахинора, хубавата жена на Аспарух, чакала дълго своя любим да се завърне от поход. Накрая завързала за крачето на лястовичка пресукан бял конец и изпратила птичката да предаде пожеланията й за здраве и любов. Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червено-белият си цвят. Накрая намерила хана и кацнала при него точно на Първи март, а той завързал конеца на ръката си. Това е само разказ, превърнал се в легенда, създадена през първата четвърт на миналия век, за да подсили ролята на прабългарите във формирането на българската традиция.

 

Мартеницата ни говори чрез различните си елементи. В нея са втъкани някои магически послания, които ни внушават различни идеи, натрупвани от най-древни времена.

 

Баба Марта и Великата богиня майка

 

Според аналитичната психология мартеницата въплъщава основни архетипни образи, свързани с Великата богиня-майка, чийто фолклорен еквивалент е Баба Марта. Култът към нея се среща под една или друга форма при всички древни общества. Тя е основното божество в тракийската религия. Личността й е комплексна, счита се за изначалното божество, но и за покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените и майките.

 

 

Мартеница уроборос

Обикновената мартеницата, във формата на гривничка, завързана върху ръката, наподобява друг древен символ — змията-уроборос. Това е змия, захапала опашката си. Тя е олицетворение на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите. Всъщност, тя се среща във всички древни вярвания и религии. Първото й изображение е намерено в Древен Египет в гробницата на фараона Тутанхамон, живял по времето на XVIII-та династия. Уроборосът в Египет заобикаля сутрешното слънце, с което олицетворява ежедневното възраждане на деня. Затова е смятан от египтяните за символ на подмладяването и възраждането. В Древна Гърция Платон описва уробороса като първото живо същество, създадено във Вселената, което се е превърнало в самата Земя. Според него, змията описва цикъла на живот на всички живи същества и символизира вярването, че всичко в природата е взаимно свързано. По-късно, в алхимическите текстове се среща изображението на змията, която яде опашката си, с гръцкия надпис εν το παν  –  “всичко е едно”. Алхимиците вярвали, че самообновяващата се змия е символ на цикличното повторение — кръговратът на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането. Според днешната аналитична психология ние всички носим в дълбините на своята психика архетипа на змията-уроборос. Ето защо в нас е жива нейната потребност да се обновява всяка година като сменя старата си кожа. Ние носим също потребността от това да осъзнаем в себе си двете половини — тъмната и светлата, за да можем да ги съединим в едно. Жива е и потребността ни да съединяваме новото и старото, края и началото, горе и долу, мъжкото и женското в себе си, така че да можем да създадем себе си като една цялостна личност. 

 

Знакът за безкрайност

Изследователите на фолклорната традиция разграничават проста от сложна мартеница. Докато простата съдържа в себе си само един елемент и обикновено това е червено-белият конец, сложната се състои от няколко и червено-белият конец, вързан на панделка – символизираща знака за безкрайност (8) – ги обединява.

 

Фигурите, които са прикрепени към връвта:

  • са свързани с природата – цветя, животни, птици;
  • обединяват две основополагащи начала – мъжкото и женското, в лицето на Пижо и Пенда, Анима и Анимус;
  • или държат една обобщена червено-бяла фигура, която е символ на сливането на мъжкото и женското начало.

 

Знакът за безкрайност стои над тях и от една страна ги обединява, а от друга ги увековечава, чрез символичното възпроизводство, въплътено в идеята за раждането на новото от алегорията на сливането.

 

Българската мартеница – магически символ амулет, носи древни послания за здраве и плодородие. Самият ритуал по закичване на първи март, носенето й и след това окачването й върху цъфнало дръвче, синхронизира човека с природния цикъл, за да бъде здрав, жизнен и благополучен и дава надежда за добро начало на събуждащата се природа.

 

Автор: Весела Атанасова, по лекция Архетипният свят на мартеницата от проф. Красимира Байчинска.

 

 

 

 

 

Share Button