Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

По Часовниковата кула в града, която е една от най-старите, можете да сверите своя часовник

От край време Етрополската долина се оглася от камбанния звън на петте градски черкви – “Св. Петка”, “Св. Георги Победоносец”, “Св. Архангел Михаил”, “Св. Никола” и “Св. Пророк Илия”. Те са построени така, че погледнати от високо да изглеждат като кръст. С петте си църкви и прочутия манастир “Св. Троица” Етрополе е истинско средище на духовния живот в България.
Едва на 6 км от града, Етрополският манастир е паметник на културата, който не бива да пропускате. Известен още с името “Варовитец” (заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква), той е основан още в средновековието – 1158 г.
Преданието свързва възникването му с името големия български светец Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.
През XVI и XVII в. манастирът е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи. В него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук творят множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгръщат широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. В манастир са написани десетки ръкописни книги украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са “Евангелие” от 1577 г., “Пролог за месеците” от 1602 г., няколко евангелия и др.
Неведнъж Етрополският манастир е посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Запазено е скривалището му.
Днес Етрополския манастир е действащ. Манастирската църква “Св. Троица” е построена през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин. От северната и южна страна на наоса й са разположени два параклиса – “Св. Йоан Кръстител” и “Св. Св. Козма и Дамян”. По фасадите на храма могат да се видят украси от пластични елементи.
Черквата в Етрополският манастир не е украсена със стенописи, но пази редица интересни икони от старата манастирска църква. На първо място това е иконата “Старозаветна Троица”, рисувана от даскал Недялко през 1598 г. От края на XVII в. датират иконите “Христос Вседържател”, “Йоан Кръстител с жития” и “Богородица с пророци”. На икони са изобразени и българските светци Иван Рилски, Прохор Пчински, Димитрий Осоговски и др.
Днес манастирът е действащ, храмовият празник е на Петдесетница (Деня на Света Троица).
Друга гордост на Етрополе е Часовниковата кула, построена през 1710 г. от майстор Тодор. Тя се смята за една от най-старите в България, но и днес работи толкова точно, че можете да сверите часовника си по нейния. Изградена е от речен камък и бигор (вид варовикова скала), а височината й е 20 м.
Първоначално е служела като наблюдателна и отбранителна кула, което личи от начина, по който е построена и оставените отвори на трите и́ страни.
Часовниковата кула има три основни части. Долната каменна част е разделена на 14 хоризонтални пояса с дъбови греди. Средната част представлява тялото на кулата, в чиято вътрешност има дървена стълба с две площадки. На горната част има каменен циферблат на часовник с надпис 1710 г. – годината, в която е построена кулата.
Наблюдателната кула сменя предназначението си през 1821 г., когато е преустроена в часовникова. Майстор Дидо от Етрополе изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира “Св. Атанас”.
Кулата е обявена за архитектурен паметник на културата и е включена в Стоте национални туристически обекта.
Срещу нея се намира и Историческият музей на Етрополе.

Share Button