Духът на легендарния Филип Тотю живее в Две могили

Наскоро Две могили чества два празника – на града (8 и 9 май) и 180-годишнината от рождението на легендарния войвода, бореца за национално освобождение Филип Тотю (10 април). И двете събития бяха отбелязани тържествено от жителите и гостите на града, разположен в източната част на Дунавската хълмиста равнина.
Филип Тотю поставя началото на организираната националноосвободителна борба срещу Османската империя. Войводата оставя трайна диря в националната съдба, а името му се превръща в легенда.
Две могили изпитва необходимост да почете подобаващо войводата, защото той присъства в живота на хората и е част от битието им. Тук преданията за него са неразделна част от самосъзнанието на хората. Знае се, че след Освобождението, към 1895 г. той се задомява и установява в Две Могили, където живее до последния си дъх. В народната памет е останало и това, че той често обичал да сяда пред къщата си и да отправя замислен поглед към Балкана, както и да разказва за славни хайдушки подвизи.
Филип Тотю е роден на 10 април 1830г. в махала Гърците до с. Вонеща вода, Великотърновски окръг, и бил кръстен Тодор.
Като войвода разбира, че цел на борбата е не личното отмъщение, а народната свобода. Негови думи разкриват посвещението му на свободата: “Няма да оставя оръжието си, догде не видя или България свободна, или да ме убият нейде…” и „Какво значат страданията на едного, ако има намаление на страданията на всички.”
И днес се мълвят легенди за страховития комита и четнически войвода от великотърновския край в борбата срещу турците – страшилището на Османската империя. Бил е един от най-смелите борци за народна свобода, съратник на Левски, Ботев и Раковски. Изтъкнат национал-революционер от епохата на Възраждането, той до края на живота си остава в плен на хайдушкия романтизъм. Носели се предания, че куршум не го лови, скачал като ламя, имал свръхестествени качества, надхитрявал турците и се измъквал от обкръжението им, бягал невредим от затворите. Войводата има 4 смъртни присъди.
И все пак, умира от естествена смърт на 22 март 1907 г. Погребан е в двора на църквата – израз на най-голяма почит и признателност. През 1973 г. признателните потомци изграждат величествен паметник в центъра на града. Голямата бронзова фигура на “хвърковатия” войвода, устремена напред, напомня за неговия бурен и достоен за подражание живот.
В чест на 150-годишнината от рождението му и 1300-годишнината от създаването на българската държава, къщата, обитавана от този неукротим български дух, е превърната в музей.
Името „Филип Тотю” с чест носят земеделската кооперация и футболният отбор на града.
Честването на 180-годишнината от рождението на войводата е родолюбиво дело и дълбок поклон пред човека, възродил националното самочувствие и достойнство.
Празникът на Две могили пък бе отбелязан с фолклорни концерти и конно състезание. В турнира по прескачане на препятствия, който се провежда за трети път, участваха 90 коня с ездачи от 15 клуба в Северна България. Гостите и жителите на града с интерес проследиха състезанието, което протече в четири паркура – за млади коне, за 5-6 годишни, за аматьори и най-атрактивната дисциплина – прескачане с нарастваща трудност.