Националният исторически музей е основан на 5 май 1973 г с указ на Министерския съвет. След като дълго време експозицията се помещава в сградата на Съдебната палата в центъра на София, от средата на 2000 г тя е преместена в красивата бивша резиденция в кв. “Бояна”. Сградата на днешния музей е строена в началото на 70-те години на миналия век и близо 20 години там са били провеждани официалните срещи и конференции на българските политици. Сама по себе си тя е внушителна постройка с просторни зали, където днес намират своето място колекциите на най-големия Исторически музей на Балканския полуостров. Близо ден ще ви отнеме да разгледате около 650 000 експоната, изложени там. Това са предмети на изящните изкуства, археологията, етнографията, проследяващи историята и културата по българските земи от хилядолетия назад до днес.
Професор Божидар Димитров е роден през 1945 г. в гр. Созопол. Специализирал е палеография в Париж и Ватикана. Автор на повече от 30 монографии и 250 студии и статии в областта на българското средновековие и османския период. От 1991 г. е директор на Националния исторически музей.
България е известна с това, че е страната с най-много златни и сребърни съкровища в Европа, а близо до Варна е открито и най-старото обработено злато в света – над 3000 предмета от преди 6000 години. Вълчитрънското и Панагюрското златно съкровище, Рогозенското сребърно съкровище както и тези, намерени край Летница и Преслав, са безценни находки, обиколили света.
Тази година родните археолози направиха още открития. За тях разговаряме с проф. Божидар Димитров.
Господин Димитров, кое е уникалното в находките от това лято, които вече се намират във витрините на музея?
В края на юли край с. Златиница, Ямболско екип на Археологическия институт, с ръководител проф. Даниела Агре, откри богато погребение на тракийски владетел. Интересното при него е, че няма специално изградена гробница, каквато е била традицията. Царят е погребан в гробна яма, затрупана с пръст и камъни, които са попречили, както на античните, така и на съвременните иманяри. Владетелят е положен в бойни доспехи – меч, щит, колчан със стрели, броня, желязна ризница и параден сребърен наколенник, богато украсен с различни сцени от тракийската и гръцката митология. Намерени са също символите на властта – златен венец и масивен пръстен-печат, на който е изобразен тракийски конник. Траките са вярвали, че съществува задгробен живот, за който са необходими всички вещи, използвани преживе. Затова и тук, в краката на владетеля, са поставени гробни дарове. Между тях се открояват два особено ценни сребърни ритона, с форма на еленова глава, също богато украсени , сребърни фиали, бронзови и керамични съдове.
Стана ли известо кой тракийски владетел е погребан край с. Златиница?
Предметите, които открихме, ни позволяват да датираме погребението на знатния тракиец в средата на 4 в. пр. Христа. Успяхме дори да определим кой е той. Според археолози, това е цар Керсеблепт, управлявал една от трите части на Одриското царство. Одрисите са най-голямото и силно тракийско племе, живяло на юг от Стара планина. През 5 век пр. Хр. те обединяват почти всички тракийски племена на територията на днешна България в едно царство. Според античните автори Одриското царство е притежавало огромната за времето си 150 000 армия. Начело с тракийския цар Ситалк, тази армия побеждава Македония в Пелопонеската война, където участва на страната на Атина.
Бихте ли разказали с какво впечатлява находката от с. Дъбене?
Двама млади археолози проучваха това лято там древна римска казарма. Когато пазарували в един от магазините на град Сопот, забелязват на шията на продавачката гердан от старинни златни мъниста. Оказало се, че мъжът й е тракторист и докато обработвал земята в една ферма, намерил в изораната бразда въпросното злато. Археолозите веднага се свързаха с мен. Откупих накита и експедиция, водена от с проф. Васил Николов, започна работа на мястото. Оказа се, че те това е некропол на племе, живяло по тези земи в началото на трето хилядолетие пр. Христа. От разкопаните до този момент три гробни ями археолозите събраха 15 505 златни елементи от украшения. От тях реставратори успяха да възстановят 7-8 накита. Това са много интересни и сложни като изработка огърлици. Към момента се разкопава четвъртият гроб и вече са извадени 7 златни мъниста.
Какви изводи направиха специалистите от разкритите исторически ценности?
Освен красотата на накитите находката е изключително важна и с информацията за периода, за които не знаехме досега почти нищо. Преди всичко впечатлява огромният брой златни елементи. В България, Средна Европа и Източната част на Мала Азия, т.е. нашия географски район, до сега са открити само единични подобни находки от по 5-6 елемента. Малко повече са намерени в Троя – няколко стотин, което даваше основание да се мисли, че народите, живяли по това време в Европа, се снабдяват с подобни златни украшения от тези места. Учените смятаха, че Троя е била цивилизационният център, който е имал технологична възможност да добива злато и да го обработва. При това, когато говорим за обработката, бих искал да подчертая, че става дума за много високи технологии за това време. Повечето от откритите елементи са с големина 1 мм и съвременните златари твърдят, че изработката им е възможна само, ако се използва лупа. А както знаем, древните не са разполагали с такива. От намереното става ясно, че този център е бил разположен в българските земи и то в централна България – в Карловското подбалканско поле, където и в момента се добива много злато. Това е златоносен район, който тракийските племена са познавали и използвали. Изводът, който може да се направи, е, че цивилизационият център на Европа е бил в българските земи, и най-вероятно Троя е купувала златото си от тук. Тази находка обръща представата за историята на Европа от третото хилядолетие преди Христа, внасяйки в нея нови виждания и нови елементи. Радостно е, че първата високо развита цивилизация в Европа, всъщност се е появила не в Мала Азия, а в тази част на Европа, която днес е България.
Откритите съкровища вече са в музея . Смятате ли, те да бъдат показвани в страната или в чужбина?
Ще се постарая да не излизат в чужбина. Смятам вече за остаряла практиката да изпращаме съкровищата си за дълги години извън страната. Но за кратко време – за две седмици до месец, при тържествени случаи, това е уместно. България е туристическа страна и е добре чужденците да посещават страната ни и да ги виждат във витрините на нашите музеи.
Използваме ли добре археологическото богатство, което имаме?
Напоследък посещенията в музея рязко се увеличиха. Но туристическият поток в България, или по-голямата част от него, през лятото е по Черноморското ни крайбрежие. Затова предвиждаме да направим изложба на златните и сребърните български съкровища във Варна или в Бургас през следващото лято. Там експонатите ще могат да се разглеждат от милиони туристи особено при добър маркетинг и реклама.
Alya
Add comment