“Да пееш на сцената не е професия, а призвание”, Надя Кръстева

Призванието – това е твоята неповторимост в този свят, както и твоето задължение. Това е изостреното ти чувство за отговорност за това, че те има. Младата, талантлива и красива Надя Кръстева – мецосопран, е пресъздала повече от 30 партии на сцената на театър с установени многогодишни оперни традиции – Виенската Щатсопера. Повече от 50 българи в продължение на 80 години са се изявявали на тази сцена. Надя Кръстева дебютира през 2002 г. като Фенена в “Набуко”. Следват ключови партии в “Бал с маски”, “Фалстаф”, „Силата на съдбата”, “Борис Годунов”, “Дама пика”, “Кармен”, “Норма” и др. Работила е с музикални знаменитости, като Пласидо Доминго, Едита Груберова, Нийл Шиков, Агнес Балтса, Роландо Вилазон, Брин Терфел, под палката на диригенти като З. Мета, Кр. Тилеман, С. Озава, Р. Мути, М. Виоти, Д. Гати, Велзер-Мьост, Д. Ръникълс, Ю. Тимирканов. Тя гостува и на сцената на оперните театри в Берлин, Хамбург, София, Братислава, Рига, Парма, Амстердам, Чикаго, Мюнхен и Националната опера в Париж.

Госпожо Кръстева, изглеждате превъзходно. Публиката иска да вижда на сцената млади, стройни певици като вас. Понякога и такива фактори се оказват решаващи при избора на певец за дадена роля. Смятате ли, че оперният бизнес става имиджов?
Да, мога да се съглася с това в известна степен. Пеенето и играта на сцената изискват и физическо усилие затова, и добрата форма на артиста помага за неговото естествено и свободно движение при изпълнение на определена роля. В “Силата на съдбата” например, където играех циганката Прециозила, бях в каубойски костюм, с пистолет – стрелях, премятах се, правех мост и шпагат по време на оперния спектакъл. Естествено, това беше по мое желание, тъй като съм играла художествена гимнастика в София и мога да си го позволя. Беше доста забавно и критиката не пропусна да отбележи, че съм била “гъвкава като гласа си”. И все пак мисля, че гласът и музикалността за оперния певец са над всичко. Поддържането на отлична певческа форма – това е задължителна необходимост за всеки певец. И според мен по някакъв начин гласът отразява душата на човека, както пръстовите отпечатъци са единствени за всеки човек – така всеки глас е уникален сам по себе си.

Кое според вас е по-важно – приемането от публиката или оценката на критиката?
Реакцията на публиката бих поставила на първо място. Аз пея за зрителите и тяхното мнение има най-голяма тежест за мен. Една от целите в професията ми е именно тази – да трогна зрителя, да не го оставя равнодушен след спектакъла. Когато хората си тръгват доволни и в добро настроение след представлението, аз съм щастлива и това е най-хубавата награда за мен. Разбира се, не бих казала, че не се интересувам и от мнението на критиците. Ценя изминатия от мен път, не разпилявам спомените за спектаклите, в които съм пяла, винаги запазвам рецензиите, статиите, очерците, бележките на музикалните критици. Моите лични спомени обединявам с тях.
Много съм благодарна и на директора на Виенската Щатсопера г-н Йоан Холендер, който ме избра и ми довери толкова прекрасни роли! В модерния оперен свят той е култово име и слага определен отпечатък, както казват ценителите на оперното изкуство, в художествения профил на операта.

Как мислите, кое е главното за оперния артист – вокалната партия или драматическата игра?
Твърдо съм убедена, че ако се скриеш само зад своя глас, без да си навлязъл в драматизма на образа, който превъплъщаваш, ролята няма да се получи. Изпълнителят трябва да показва музика и действие. В това отношение се стремя да давам максималното от себе си. А и чисто физически не би могло да се издържи на този емоционален поток – водопад от музика, чувства, действия, ако той не се излее навън!

Мнението на хората е, че артистът е изнежено същество. Но в операта трябва да работят физически силни и морално издръжливи хора. Вие обаче имате надежден тил – създали сте здраво семейство. Няколко думи за него?
Бях съвсем млада, на 19 години, когато се омъжих. Скоро след това дойде и детето. Аз лично съм щастлива с хората, които имам в операта и извън нея, с които да споделям, да мечтая, да живея, да пея. Съпругът ми също е певец – бас. Доста е натоварен със соло концерти, но все пак му остава време да помага и за организацията на моите неща. А обожаваната ни дъщеричка вече е личност, макар и само на 12 години. Тя участва в три спектакъла заедно с мен на сцената с детския хор на операта и беше страшно горда, че вече пее с мама!