Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Стотици години назад във времето, когато човекът живеел в едно с природата и нейните закони, прабългарите неизменно спазвали йерархията, вярвайки, че сам Бог я е въдворил в ръцете на хана и неговите боили. Повелите на Тангра достигали до народа чрез Великия пръв колобър, шаман, който вършел чудеса за племето – правел най-различни магически ритуали, с които призовавал стихиите, лекувал, учел и съдел, но най-чудна от всичко била магията на неговото преображение в животно.

Всички го почитали, а вечер, край огъня, го приветствали с възгласа „У!У!У!“, който често ехтял под ударите на барабана. Това далеч не бил само примитивен знак на почит към боговете. Звукът апелирал към високите сили и ги призовавал към защита. От антрополозите знаем, че викът „У!У!У!“ означавал към (или при), а погледите вперени в небето задавали посока на молитвите.

Сутрин, в небето изгрявало Слънцето – голямото всевиждащо око на Тангра, което дарявало живот и топлина. Великият пръв колобър всяко утро посрещал изгрева в молитва и гледал към небесното светило, но само орелът можел да влезе в горещото око, без да се опари или заслепи. Затова свещената птица била символ на Слънчевото посвещение. Само тя знаела да лети над облаците до самия Бог и да му занася човешките молитви, отправени към света на духовете му. Никой не можел да се мери с острото зрение на орела и силата на здравите му нокти, с която отнасял нависоко плячка, тежаща повече от тялото му.

Легендата разказва

Опитомен любимец и помощник на Великия пръв колобър бил скалният орел Ра. Двамата често ловували заедно и се сражавали редом на бойното поле. Веднъж, по време на тежка и неравна битка, ранените били много, а шаманите не успявали да помогнат на всички. Враговете обкръжавали българите, а самият хан паднал на земята с люта рана. В този момент при него пристигнал Великият пръв колобър, облечен в бели дрехи и с орела Ра край себе си. Направил чудодейно изцеление, но когато владетелят се изправил на крака, бил обграден. Великият пръв колобър занареждал заклинание, за да не попаднат в плен. Изведнъж, оглушителен гръм се изсипал от небето и всички видели как колобърът изчезва в стълб от бял дим, над който с писък се появил орелът Ра и се устремил към небето. Войните вдигнали очи към него и видели, че Ра имал вече две бели глави! „Колобърът е у Ра!“ – посочил хана. Възторжен, мощен вик „У Ра! У Ра! У Рааааа!“ прокънтял над смаяните нападатели. Едни се разбягали, уплашени от чудото на чуждия бог, други захвърлили оръжията и започнали да се молят, а предводителят им просел милост.

От този ден нататък, двуглавият орел станал символ на властта върху триединството на световете: небесния, земния и отвъдния. Той закрилял колобрите, които го носели на гърдите си. Царят на небесните простори се превърнал в паметен знак на посвещението и победата, а възгласът „Ура!“ – в боен зов на успеха в битките. Хората вярвали, че веднъж в годината, след като обиколи Слънцето,  двуглавият орел Ра се спуска от небето, за да се изкъпе в езеро. Така придобивал безсмъртие.

Увековечен в паметниците

Вярваме или не, той наистина е станал безсмъртен не само чрез митологията. Живее през хилядолетията заедно с победоносния вик и култа към Слънцето. Неизвестно е дали се преражда веднъж на милиони в някои редки двуглави екземпляри, но изображенията му сред племена и народи, от дълбока древност до днес, върху камъни, метални предмети, накити, книги и тъкани са неизброими. Най-старото от тях е датирано към 15 век пр.н.е., а най-многобройни у нас са находките от Средновековието. Двуглавият орел украсява Лондонското Четвероевангелие на Иван Александър и фрагмент от саркофага на царя, облеклата на владетели и знатни особи като деспот Константин – зет на цар Иван Александър. Сочен е като герб на Иван Шишман. Съхранени са каменни плочи, вградени в пода на черквите „Св. Антоний” в Мелник, в с. Долен, „Св. Георги“ в петричкото село Златолист, където Преподобна Стойна неведнъж е изцелявала хора, като ги е карала да стоят върху плочата. Подобни образци са открити на хълма Царевец във Велико Търново. Двуглавият орел е издялан и вграден от майстор Кольо Фичето и в моста над река Янтра край Бяла. Двуглавият орел и досега отличителен знак на масоните в 33-та степен на посвещение. Днес турската полиция има двуглав орел в емблемата си. През годините е претърпял еволюция във всички варианти, присъствайки в символиката на повече от 25 държави по света. Когато е символ на държавна власт, обикновено стои корона над главите му.

Знакът на прабългарите ни напомня, че животът изглежда по различен начин от високо.

Защото безсмъртно е само онова, което живее в духа. Вероятно, двуглавият орел прелита над хилядолетията, за да бди през всевиждащото око на Тангра с мъдростта на Великия пръв колобър и да ни учи, че истинският дом на човечеството е Духът – единен, свободен и вечен.

 

За Вас разказа: д-р инж. Гинка Стоева

Share Button