Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Рядката за България находка се намира в местността “Анище” и е част от пътна станция

 

Още през XIX в. пионерът на българската археология Карел Шкорпил научава за старините в местността „Анище”, разположена на 12 км от Белоградчик, на брега на Салашка река. Бележките му обаче остават непубликувани, затова обектът е преоткрит чак в през 60-те години на ХХ в. Случайно е намерена масивна постройка от ІІ-ІІІ в. Сред руините ѝ е и укрито в гърне съкровище от 42 римски сребърни монети. Най-късните са на императорите Требониан Гал и Волузиан (251-253 г.). Постройката е разрушена при някое от варварските нападения в средата на ІІІ в. Първите интерпретатори на старините я отъждествяват с римска крайпътна станция или селище на известния римски път от Рациария (дн. Арчар) до важното кръстопътно средище Наисус (дн. Ниш).

През 2001 г., поради зачестили иманярски набези, Историческият музей в Белоградчик инициира провеждането на археологически разкопки в „Анище”, които продължават и сега. В хода им е разкрита значителна част от внушителен архитектурен комплекс от късноримската епоха – IV в., разположен на площ от над 2 дка. Разграничени са четири строителни периода, като във всеки от тях към съществуващото са добавяни конструктивни елементи и помещения, с цел увеличаване на капацитета и усъвършенстване на инфраструктурата.

Съдейки по монетните находки, използването на комплекса е продължило до втората четвърт на V в., когато той изненадващо е изоставен. Това време съвпада с опустошителните хунски нашествия там, но никъде в обекта не са установени разрушения, причинени вследствие на внезапно нападение или природен катаклизъм. Напротив, всичко говори за съвсем организираното му напускане, въпреки доброто състояние на инфраструктурата.

Пътните станции в Римската империя възникват като структурен елемент на държавната поща и нямат нищо общо с обслужване на обикновените пътници. Целта им е да ускорят и направят по-удобно пътуването по служба на куриери и официални лица. Станциите значително се различавали по статут и външен облик. Обикновено те са група от постройки с различно предназначение, понякога формиращи по-обширни сградни агломерации.

Архитектурният комплекс в м. „Анище”  се отъждествява с „преториум” – един от функционалните компоненти на безименна засега пътна станция. Преториумът е постройка, предлагаща по-големи удобства и предназначена за кратък престой на официални лица. През ранния римски период така се наричали резиденциите на провинциалните управители и сградите, които обслужват служебните им пътувания. Те се намирали в градове или край главни пътища и броят им е малък. Досега у нас са проучени още два обекта, които са в тази категория – край гр. Костинброд и край с. Ломец, Троянско. За разлика от тях, комплексът край с. Граничак е запазен в автентичния си вид. Проучването му ще предостави на науката един еталонен обект, който ще е от огромна полза за бъдещи изследвания, свързани с римската пътна инфраструктура в някогашната Римска империя.

Сергей Торбатов

Share Button