Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Оптимистичният българин е на възраст 18-35 г. с висше или полувисше образование. Той може да е сам, семеен или живеещ на семейни начала в домакинство със собствени доходи, с едно или две деца. Дяловете на жените и на мъжете оптимисти са равни.
Това показва проучване на Института за политика, което проследява състоянията, влияещите върху психичното здраве на българите: щастие – оптимизъм – песимизъм – тревожност – удовлетвореност.
Нивото на оптимизъм е сравнително високо – 3,42 по 5-степенна скала. При подобно изследване преди близо 25 г. (през 1993 г.) оптимистите са били 2,67 по същата 5-степена скала.
Според данните на изследването 39% от анкетираните казват, че понякога са щастливи. 52% заявяват, че почти винаги и често преживяват щастливи моменти. Резултатът е изненадващ поне що се отнася до масовото мнение, че българите не се възприемаме като щастлив народ.
Хората, които по-често изпитват щастие, се самоопределят като привърженици на център-дясното. Важно е да отбележим, че това са по-млади хора с висше образование и по-високи нива на доходите.
На другия полюс са тези, които се идентифицират в център-лявото. Те са основно над 60-годишна възраст, с по-нисък доход и по-ниско образование. Т.е. факторите възраст, образование и доходи влияят върху личната интерпретация на състоянието на щастие.
Изследването е проведено от Института за политика и Института за изучаване на човека и населението сред 1200 души в 44 населени места.
Според проучването, българите са малко по-тревожни в сравнение с останалите народи – 2,3 по 4-степенна скала. Участниците в изследването заявяват, че понякога и често преживяват в състояние на тревожност. Хората с по-високо образование са по-малко тревожни и отбелязват по-ниски резултати по скалата. По-тревожни са хората, преживели развод, раздяла, загуба на съпруг или съпруга.

Макар и по-малка в сравнение с нивата на оптимизъм, удовлетвореността от живота също отбелязва умерени резултати – 2,89 по 5-степенна скала. Пикът на житейската удовлетвореност е при 46-55-годишните. Самотата е един от факторите, които понижават усещането за удовлетворение. Тя обаче не е свързана с наличието или липсата на деца. Отново върху това състояние влияят степента на образование и сигурността – например броят източниците на доход в домакинството.
Като цяло щастието, удовлетвореността, тревожността и оптимизмът се движат в положителния дял на скалите. Ясно се очертават по-негативни нагласи у хората с леви политически предпочитания, което може да се обясни с поколенческото различие (по-възрастни, с по-ниско образование и по-ниски доходи).
При изследването, представено през май бе регистрирана висока степен на отчужденост от институциите и партиите. Ако към това добавим индексите за самооценка от сегашното проучване, можем да направим извода, че отчуждението е защитен механизъм.
Чрез затварянето в личния свят, хората преодоляват разочарованието от срещнатата несправедливост и необяснимите взаимоотношения във властта. Така предпазват психичното си здраве в нормалните стойности, които сегашното изследване регистрира.
Тези резултати поставят нов фокус върху разбирането на състоянията, които определят психичното здраве на българите. Те налагат и различна реалност, на която политическите партии трябва да отговорят, смятат от Института за политика.

Share Button