Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Среден на ръст, с прав нос и високи скули, светла кожа, по-често кестенява коса и кафяв цвят на очите. Така изглежда средно статистически българинът. Физическите черти са се сформирали на базата на многовековната ни история и бит, които водят началото си стотици години назад във времето. Интересно е, че тези черти са валидни и за днешните българи. Днес вече има натрупана достатъчно информация, която ни позволява да твърдим, че етническият произход на древните българи е бил източно-ирански. Антропологическият анализ на прабългарските погребения показва, че предците ни са били европеиди, с незначителен монголоиден примес. Що се отнася до физиката всичко изглежда е ясно. Но как бихме могли да определим нравствения портрет на българина? Дали можем да сме толкова категорични? Какви са общите ни национални черти и на базата на какво съдим за тях? Тези въпроси отправихме към позитивния психолог Надежда Милева, която заедно с колегите й прилага и анализира транскултуралния подход при работата си с различни прояви и проблеми на съвременния човек.

Транскултуралният подход в позитивната психотерапия представлява сравнително-исторически метод за анализ на поведението, на базата на глобални исторически и географски факти и събития. Това, което методът постулира е, че хората имат своите тревоги и актуални проблеми не само във връзка с това, което им се случва, но и с начина, по който тези ценности и разбирания се вписват в културната идентичност на народа към който принадлежат. От тук следва, че всяка една нация може да се разглежда като един голям колективен организъм с определени черти и прояви. Не само физически, но и морални, емоционални и социални. На базата на тези ценности може да се установи специфичното. Какво е характерно и къде евентуално биха били проблемите на това общество. За да могат след това да се търсят градивни стратегии за разрешаването им.

Българския народ има много любопитна история и в това отношение.

 

На кръстопътя на времето

Като първа и най-отявлена черта на националния ни нрав може да се определи търпението. Тъй като през цялата си многовековна история сме търпели преминаването през земите ни на другоземци с техните разбирания и начин на живот. В този смисъл можем да тълкуваме и отколешните добродетели, които са свързани с това – като толерантността и гостоприемството. Българинът дели с госта си всичко, което има, и не пести внимание и уважение към чужденеца. От друга страна поради древността на традициите си, българският народ винаги е имал съзнание за висока ценност на културното си наследство и идентичност, което от векове се стремим да запазим и да предадем на бъдещето. Тези две обстоятелства провокират известен конфликт – за да не се претопим в чуждото не винаги приемаме различните. Това е и посоката, според психолога, в която като общество трябва да работим – да проявяваме повече разбиране към другите с техните различия, без страх, че това ще ни обезличи.

 

Между Изтока и Запада

Българинът е застанал на вратата на Запада, но с крак все още на Изток. Западното общество е това, което в момента е по-развито, по-модерно, в него са работещите стратегии и затова като че ли повече ни се иска да се присъединим към неговите ценности, макар че те в голяма степен противоречат с изконното ни разбиране за правилно. Така развиваме вторични способности, които да са адекватни на нуждите на Западното общество – те са на базата на способностите за знание – като ред, точност, учтивост и т.н. От друга страна си носим много и от Изтока. Затова за нас важни са и първичните способности – те са по-абстрактни –  доверие, търпения, споделяне, любов, семейство, хармония, уют. От това се поражда един много сериозен конфликт, който за съжаление често се проявява и в различни симптоми – като панически атаки, депресии и т.н. Не успяваме да обединим несъвместимото и това не ни дава покой.

 

С цената на много усилия

Българите са отстоявали земите си, съхранявали са своето и са се борили за идентичността и мястото си. От основаването на българската държава, през далечната 681 г., българинът се е борил за територията си. Кален в многобройните битки и съхранен в трудните години на чуждо владичество е духът на българската издръжливост и адаптивност. Която проличава и в днешния космополитен свят, в който нашите съотечествениците намират местата си по различни кътчета на планетата, справяйки се не само добре със задълженията, но и вписвайки се успешно в социо-културния контекст.

 

Историята

Едно от основните неща, които сериозно са повлияли на оформянето на характера ни е и фактът, че сме преживели няколко века под чуждо владичество. От тук се поражда конфликтът между заявяване на идентичност и съхраняване на живота. Които в годините назад са били взаимоизключващи се. Това е концепция, която е силно заложена в обществото ни и до днес.

Нейното влияние се усеща и във връзка със семейните ценности и консерватизма, който носим от патриархалното семейство. Така в трудните години българският дух се е съхранявал в лоното на семейните ценности и в уюта на домашната трапеза.

 

Семейните ценности и веселието

За българина храната не е просто естествена нужда, тя е споделяне. Ето защо по нашите ширини трапезите са пълни, весели и продължителни.

 

Движенията за равенство и разрушаването на патриархалния модел

Скоро след Освобождението се появява комунизмът, където вече този патриархален модел се заличава за сметка на равенството между хората. Това се случва не само в рамките на семейството, но и в обществото.

И оказва сериозно отражение върху женския модел

Случва се един сериозен срив, който търпи женската, майчинска природа, тъй като жената вече започва да има двойна и то почти несъчетима роля – да бъде едновременно грижовна и обичаща и в същото време да работи на равно с мъжа. Една от актуалните прояви на това в нашето съвременно общество е свързана с това, че изискванията към жените са много завишени и те трябва да могат да съчетават всички роли и то еднакво добре, в противен случай сами за себе си се чувстват непълноценни.

 

В мъжкия модел също има какво да се отбележи

Той е свързан с войната. Българският мъж е войн, който е свикнал да се съравновава. Да се бие, да победи и така да премине инициацията, която да го направи мъж. В мирно време такива прояви можем да търсим в приключенския дух на българина, който не се страхува от екстремни опити и така заявява себе си в света. Също така и в състезателният дух, който носим. Неслучайно имаме завидно количество спортни постижения, на фона на големината на държавата и населението ни.

От всичко описано дотук, съвременният българин е човек, обичащ своята родина, със силно развито чувство за патриотизъм, притежаващ своите поводи за гордост като гражданин на света. Многовековната история на подвизи и изпитания е направила духа на българина силен и устойчив на премеждията на времето. Наред с качествата, които носим в гените си, наследство от предците ни, има и доста въпроси, които тепърва ни предстои да разрешаваме и да се борим с тях. Но народ с толкова древно и славно минало трябва да има и светло бъдеще.

Автор: Биляна Котева

Share Button