Cherga BG

Август е месецът на Богородица

08.15_Uspenie_ChoraНаричат август с различни имена: Харманен, Пресуширеки, Плоден. Но за българите това си е най-вече месецът на Богородица, заради големия празник – Успение или Голяма Богородица, който някога празнували на 28, а днес на 15 август.
Харманен недвусмислено говори за труд, за живот на хармана, където кипи трескава работа. За старите българи животът сякаш се пренасял там. Както се живеело там, така щяло да бъде и през следващите месеци. За днешните хора животът по-скоро се пренася на морето или по други места за почивка.
Пресуши реки го наричат, защото през август има опасност реките да пресъхнат, да не капне капка дъжд, да изгори плодът, а с него и трудът на хората. Вярва се, че 1 август е най-горещият в годината, “земята завира от жега”.
Името Плоден пък изразява надеждата за плодородие, ситост и добър живот. Специални ритуали на 1 август, деня на Макавеите, изпълнени с веселие и шум се правят за здравето и плодовитостта на животните.
На 6-ти, Преображение, е време плодовете да бъдат осветени. Носи се в църква, прекадява се и благославя с молитва гроздето, след което вече може да се яде. Където няма грозде, освещават се други плодове – ябълки, сливи. До този ден не се бере грозде и не се купува от пазара, дори ако търговците го намалят, и не се вкусва от него. Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но никой не трябва да ги опитва, защото те са дяволското грозде. С тях Дяволът, който все се опитва да излъже хората, прелъстява по-нетърпеливите да се присъединят към него.

На 1 август започва Богородичният пост.
1-2(2)
На 15-ти е Успение Богородично – най-големият от посветените на Богородица празници. На него Църквата си припомня всички важни моменти от живота на светицата, а народът – вълшебните приказки и вярата, свързани с нея. Той е съхранил за Девата обич и респект, вяра в нейните непорочност, чудотворна сила и справедливост. Мария е дарена на родителите й от Създателя с условие, когато навърши 7 (или 12) години, да бъде пратена да служи на Бога. Тя е девойката, заченала от елмазено камъче или от китка босилек. Тя е щастливата майка, пред която цялата природа застива, за да премине с Младенеца в ръце. Тъй като кукувицата не спира да кука и трепетликата да трепери, тя ги проклина. Наказва и мулето, което ровело в свещената ясла и разравяло младия Бог, така че да го намерят и убият. Богородица проклина също елата и бръшляна, че не й сторват път да мине: елата – да не цъфти и да не ражда, бръшляна – да е зелен, но да ражда черни въглени. Овесът също не се поклонил на младия Бог и е прокълнат “да не влиза във воденица и литургия”. Обикновено клетвите й обричат на безплодие и безполезност. Благословията й е свързана с многолюдна челяд, спорен труд и берекет. Милостта си дава на сиромашки майки вдовици. В тежък за нея момент благославя жабата, за която няма по-хубава рожба на света от малкото й жабче. Почита се като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. На иконата й се молят и слагат дарове и бездетните невести – да се смили и да ги дари с рожба.
Вярват също, че модата в женските дрехи е създадена от Богородица. Като ходела от село в село все в различни костюми, жените почнали да си шият като носиите, с които я виждали, и така сътворили цялото пищно разнообразие от форми и цветове.
Българите вплитат в празника и древните си езически спомени за великата богиня, майка на земята, носителка на божественото женско начало.
На трапезата в този ден трябва да се сложат жито, царевица, пшеница, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, грозде, диня. Често пъти празничният курбан е агне. Задължително се слага и мед заради почитта към Богородица като покровителка на пчелите.
Друг

голям християнски празник е Преображение,

на 6 август. На този ден апостолите трябвало да повярват, че всичко ще се случи така, както разказвал Учителят им – мъченията, кръстът, Възкресението, Възнесението. Не вярвали апостолите, че е възможно Той да загине така мъченически, че такава участ му е отредена в името на духа и живота. Като искал да убеди учениците си, Христос решил да им покаже нагледно как ще изглежда всичко това. Извикал при себе си Петър, Яков и Йоан, качил се с тях на планината Тавор и там чудното преображение станало факт. Лицето му засияло като слънце, дрехите му светнали по-бели от сняг. Явили се при него и старозаветните пророци Моисей и Илия, започнали да си говорят тримата – за предателство, за мъченията на кръста, за Възкресението, за всичко, което предстои съвсем скоро да се случи. И когато „светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Евангелие от Матея, 17:5), Апостолите вече нямали никакви съмнения.
Народът ни пък превърнал празника Преображение Господне в притча за доброто и злото, за позволеното и непозволеното в живота, пълен с езически суеверия и религиозен респект. И както само той умее, свързал това чудно превъплъщение с преобразяването на цялата природа. Започнал да вярва, че на този ден времето започва да се преобразява, водите в изворите и реките изстиват и вече на стават за къпане. Застудяват дните и нощите.
На места се вярва, че в нощта на празника

в небето се отваря Божията вратаpic_415_bg

и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да я види и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова в тази нощ майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отвори вратата Божия и да се помолят за богатство и късмет.
На 29 август се празнува Секновение, Отсичането на главата на Св. Йоан Кръстител. Това е празникът, на който християнската църква отбелязва края на Св. Йоан, а народът ни – края на лятото.
Според поверието на този ден „секва” лятото. Хората и животните, а с тях и целият видим свят, се подготвят за зимата. Не случайно в народния календар годината започва през септември. На Секновение денят се “сече”, ден и нощ “се стигат”, стават равни и по-студени. “Сече се” и водата и също изстива. Затова до този ден можем да се къпем спокойно в реките, после става опасно и не е на добре.
Денят е и последният, в който змиите, гущерите и всякакви други влечуги се прибират в леговищата си, напускат земята и се установяват дълбоко в земята, в пещерата на змийския цар. Към своите зимни квартири накрай света тръгват на Секновение и всички тайнствени и зли сили – самодиви, юди, змейове и змеици.
Денят се празнува като граничен и разделен. Не трябва да се работи. Нещо повече: добре е да запомним в какъв ден от седмицата се пада и на този ден през цялата година да празнуваме.

Add comment