Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Алеко КонстантиновНа 5 и 7 април от 19:30 е премиерата на „Щастливеца“ от Руси Божанов. С нея Сатиричен театър „Алеко Константинов“ отбелязва своя 60-ти юбилей. Пиесата не е избрана случайно. В юбилейната за театъра година се навършват точно 120 години от убийството на Алеко Константинов, приживе нарекъл себе си Щастливеца.

Пиесата е с оригиналното заглавие “Щастливеца иде”. Написана е през 1978 г., като „пиеса по документи, спомени, измислици и мечти“. Тя е документална хроника по процеса срещу убийството на Алеко. По ирония на съдбата авторът на „Бай Ганьо“ е убит на празника на братята Кирил и Методий – 11-ти май по стар стил 1897 година.

Макар и изградена по каноните на документалния жанр, в творбата са вплетени и лирични отклонения за чистия и пълен с идеали свят на Щастливеца. Сарказмът и тъжната ирония надделяват в моментите, когато авторът разсъждава за българската действителност, убила тъй рано и жестоко бляскавия талант на Алеко Константинов.

Основeн „обвиняем“ в пиесата, структурирана като съдебен процес, e събирателният образ на Ганьо. В ролята на защитници на поета на процеса срещу неговите убийци се явяват неговата майка /в ролята Янина Кашева/, любимата му /Александра Сърчаджиева/, неговият най-близък приятел /Мартин Каров/.

Руси Божанов пише следното посвещение в началото на пиесата: „На Алеко Константинов – който се роди, писа, убиха и живее –в България.“ Авторът търси отговор на въпроса: „Кой е по-жив днес – Ганьо или Алеко?“

Ето някои емблематични за всеки българин откъса от пиесата:

АЛЕКО: Господа съдии! Обвиняеми! Обвинители!… Живял е и живее из България бай Ганьо! Живее у самите нас. Жилав излезе!.. И нима го няма и у мен? А колко е у теб? Ще го изтръгнем ли от себе си? Кога?… Ами ако е вечен?

Сценичният вариант и постановката са на режисьор Здравко Митков, а сценоглафията на Петър Митев.

Ролите изпълняват:

Алеко Константинов – КАЛИН ВРАЧАНСКИ

Ганьо – СВЕТЛОМИР РАДЕВ

Приятеля/Пианист – МАРТИН КАРОВ

Майката на Алеко – ЯНИНА КАШЕВА

Момичето/Любимата на Алеко – АЛЕКСАНДРА СЪРЧАДЖИЕВА

Фердинанд – ЙОРДАНКА СТЕФАНОВА

В ролите на обвиняемите: ИВАЙЛО КАЛОЯНЧЕВ, ПЛАМЕН ВЕЛИКОВ, МИХАИЛ СЪРВАНСКИ

В останалите роли участват: НОНА ЙОТОВА, МИЛЕНА АВРАМОВА, БОЯН АРСОВ

МАЙКАТА НА АЛЕКО: Днес сме тук заради убийството на един човек. Но утре може да се изправим пред моралния труп на цял народ! Ако не се стреснем и не изтръгнем байганьовщината от себе си – няма да минат много години и ще се изгубим като народ…Хора, бъдете безпощадни към Ганьо! За да запазим Алеко!

—————————————————

 ГАНЬО.         И какво? Бай Ганьо – виновен за всичко! Ами вържете ме, бе! Вържете ме, че да мирясаме всички! И аз, и вие, и тия, дето ще дойдат след нас… Да ви кажа ли аз кой е виновен? Да ви кажа ли? Р-о-б-с-т-в-о-т-о!… Не съм виновен аз, и вие не сте… Ако бяхме живели тия петстотин години свободен живот, ако България беше ставала все по-голяма, по-силна, по-богата – сега това ли щяхме да сме – фейлетонисти и убийци?!…. Затова – да осъдим робството и да вървим да си гледаме работата!…

——————————————

ФЕРДИНАНД. Не се въодушевявайте много, г-н Константинов! Мое първо: той, народът ви… той ви застреля! Мое второ: вие си го заслужихте. И мое трето: вие сам писахте – „Нашият народ е роб! Робуването е за него блаженство, тиранията – благодеяние, раболепието – геройство”…

АЛЕКО: „…този народ е нещастен! Бит от съдбата, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той, изгубил вяра в себе си, е станал практичен и трезвен до безчувственост

———————————————

 ПРИЯТЕЛЯТ: В коя страна бихте предпочели да живеете?

АЛЕКО: България.

ПРИЯТЕЛЯМ: Кое име бихте взели, ако го избирахте сам?

АЛЕКО: Пак Алеко… А като псевдоним –Щастливеца!

 

„Битката между идеала и циничния прагматизъм, между тънката чувствителност на таланта и помитащата стихия на примитивния необразован ум е сякаш проклета българска съдба. И тя ни следва и сега – 120 години след убийството на Алеко. Това, за съжаление, се оказва не артистична измислица на надарения писател, а могъщ ураган, помитащ крехкото ни национално ежедневие и днес.

Разчетох пиесата на Руси Божанов „Щастливеца иде“ /Постановката на Сатиричния театъра е със заглавие “Щастливеца“/, писана през 1978 година, като реквием на фантазия за един застрелян български талант. Видях в нея една тъжна фантазия-размисъл за българската народопсихология. И – не на последно място – като еманация на най-характерното за уродливите българските политически реалности.

Нашето представление не търси литературните прототипи, а пълнокръвните съвременни проявления на този разтърсващ национален конфликт. При нас само превозното средство – файтонът – е старо. Всичко друго са днешните ни мисли, страдания и фантазии. Сатирата ни ще бъде безпощадна и гръмогласна, какъвто е съвременният Бай Ганьо. И каквато я заслужава щастливият патрон на театъра ни. Длъжни сме да се поздравим точно с такова представление за 60-годишнината на тази любима на публиката сцена.“Думите са на проф. Здравко Митков, режисьор на пиесата и директор на Сатирата.

 

Share Button