Sorry, this entry is only available in Bulgarian. For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Слънчевият календар на древните българи

От древни времена хората са наблюдавали хода на времето, съзерцавайки цикличността, характерна за природата. Неизменната смяна на деня с нощта, преливането на сезоните, фазите на луната – тези явления променяли земята, която била майка хранилница за всички живи същества и те следвали нейните повели. Уважавали я, наблюдавали я и я почитали, като съобразявали делника и празника си с нея. За да опитомят дивия зов на природата, хората от най-древни времена са правили опити да систематизират и разберат логиката й. Да вникнат във законите й и да разгадаят ролята и смисъла на живота си, вписан в това огромно, могъщо цяло.

Нуждата от ориентир във времето е изконна за човека. Защото му дава контрол и чувство за сигурност, че успява да разгадае и овладее поне част от необятната природа.

 

Небесните тела не случайно са в основата на календарната система.

За ориентири са наблюдавани фазите на Луната, на Слънцето, на Юпитер, на Венера. Много по-рядко са използвани природни явления като прииждането на реките, разцъфването на растенията и др., тъй като те далеч не са толкова точни. Интересно е, че всяка цивилизация е направила своя избор като е привилегировала някои небесни тела, за сметка на други. Независимо от това Слънцето и Луната са в центъра на почти всяка календарна система, тъй като са най-пряко свързани с бита на хората. Затова често им приписваме божествена роля.

Българският народ е слънчев и нашата календарна система винаги е следвала движението на Слънцето – което е залегнало в представите ни за Бог и за вяра.  

 

Прабългарският календар

Календарът на прабългарите е бил слънчев и е разделял годината на 4 равни части, всяка от по 91 дни. В унисон с небесното светило за начало на годината е смятан денят на зимното слънцестоене или най-късият от годината – (днес 21-ви – 22-ри декември). Този начален ден не се причислявал към никой месец и се водел нулев – Ени-Алем. Старите хора го наричат Eднажден, а църквата го почита като Игнажден – в памет на свети Игнатий Богоносец. Доказателство за това, че именно тогава е започвала новата година е запазената и до ден днешен традиция първият човек, прекрачил прага на дома на този ден да се смята за полазник (полезник) и по него да се гадае за това дали годината ще е добра и плодородна.

По подобен начин могат да се тълкуват и честванията на „Бъдни вечер” и Коледа, характерни и документирани много преди Християнската вяра да се наложи по земите ни.

Бъдни вечер –“вечер на бъдното” – празник, отразяващ вярата, че на този ден небето се отваря и младият бог – Слънцето идва при хората като слиза по високо дърво. На което се гледа като на символ на здравето и благополучието на дома.

Третият ден на новата година, сряда – 25-ти декември – е бил най-таченият празник през годината – денят на възраждащото се Слънце. По-късно църквата пренася на този ден християнския празник Рождество Христовo и така честванията са се съхранили във вековете. Колективната памет от тези древни времена е причината хората да свързват подсъзнателно Слънцето с образа на Бог.

 

Сезоните и представата ни за човешкия живот

Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия по 13 седмици. Точната бройка позволявала годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първият ден от прабългарската седмица. Дните в различните години също съвпадали. Като подчинен на природния закон, човешкият живот също е свързан изконно със слънчевата година. Четирите сезона, характерни за нашите ширини автоматично се съпоставят с четирите основни момента от живота на човек – раждане, юношество, зрялост и старост. Които, нанесени на календара отбелязват 4-те важни стадия на Слънцето. Раждането и денят на зимното слънцестоене (22-ри декември), Юношеството – пролетта и деня на пролетното равноденствие (21-ви март), Зрелостта и най-дългият ден в годината – 22-ри юни, старостта, посочваща есенното равноденствие на 23-ти септември. Така, чрез дълбоко залегналата представа за кръговрата на живота, човешкото съществуване е свързано с природата и нейните повели. В които Слънцето има основополагаща и жизнеутвърждаваща роля.

 

Символиката на числото 12

Както в китайския календар, годините в прабългарския са групирани в дванадесетгодишни цикли (приблизително 12 години е периодът на обикаляне на Юпитер около Слънцето). Всяка година в този цикъл носи името на определено животно. Дванадесетгодишният цикъл се свързва и с родовата организация – племето се състояло от 12 рода, всеки от които е имал свой тотем. Не трябва да забравяме, че лунните фази също са 12, денонощието се състои от две части по 12 часа и т.н. Всички тези натрупвания са довели до мистиката и сакрализацията на числото, която можем да открием в 12-те апостоли, 12-те псалми и пр.

Ако сравним прабългарският календар с този на другите народи, откриваме най-голяма прилика с китайския. Древните българи са били съседи на китайците и календарните системи на двата народа следват сходни цикли.

 

С развитието на науката и социалното общество календарът е вплетен още повече в бита на съвременния човек. Днес обаче хората далеч не си дават сметка колко силно е инкорпорирана съдбата им в природния цикъл и вместо уважение и преклонение все още се опитваме да променяме и завладяваме земята. Което само ни отдалечава от нея. И макар да не знаем какви са отговорите на вечните въпроси, интуитивно усещаме, че те са в природата.

  

Приложения:

Наименувания на прабългарските месеци

Алем – Първи

Тутом – Втори

Читем – Трети

Твирем – Четвърти

Вечем – Пети

Шехтем – Шести

Сетем – Седми

Бехти – Осми

Елем – Десети

Ениалем – Единадесети

Алтем – Дванадесети

Запазените имена на животни в цикъла на годините с етимология по Петър Добрев са:

Сомор – Мишка
Шегор – Вол
Барс – Тигър
Дван – Заек
Верени – Дракон
Дилом – Змия
Именшегор – Кон
Текучитем – Овен
Бехти – Маймуна
Тох – Кокошка
Етх – Куче
Дохс – Свиня

От достигналите до нас исторически извори могат да бъдат възстановени някои години и съответстващите им тотеми, което чрез лесно изчисление да ни покаже кое е животното, закрилник на годината, в която сме се родили. 


Кемпери под наем – марка RIMOR , основана 1978 година.

„Следвай желанията си“ с нашите нови кемпери!

Модел: RIMOR Horus –  новата идея за движение!

Компактност, лекота на управление, невероятни и модерни дизайнерски и интериорни решения, с базово оборудване на FIAT.

Спорт, открития, приключения и туристически пътувания, БЕЗ граници!

—————————————————————————————————————–

Модел: Rimor Seal 98 Plus – Приятел, който винаги е готов да тръгне!

 Модерни дизайнерски и интериорни решения, отделна баня и тоалетна, изключително голям багажник, с базово оборудване на FIAT.

 Идеален при пътуване и почивка с домашен уют, лукс и комфорт!! 

 

Кемпери под наем от „Кемпер рент Черга“,

тел.: 0898777324 и на FB: CamperRentCherga

Кемперите се фабрично нови и са оборудвани с всичко необходимо за гарантиране на удобство и конфорт. Атрактивни оферти за наем, без допълнителни такси.

 

Share Button