Слънчевият календар на древните българи
От древни времена хората са наблюдавали хода на времето, съзерцавайки цикличността, характерна за природата. Неизменната смяна на деня с нощта, преливането на сезоните, фазите на луната – тези явления променяли земята, която била майка хранилница за всички живи същества и те следвали нейните повели. Уважавали я, наблюдавали я и я почитали, като съобразявали делника и празника си с нея. За да опитомят дивия зов на природата, хората от най-древни времена са правили опити да систематизират и разберат логиката й. Да вникнат във законите й и да разгадаят ролята и смисъла на живота си, вписан в това огромно, могъщо цяло.
Нуждата от ориентир във времето е изконна за човека. Защото му дава контрол и чувство за сигурност, че успява да разгадае и овладее поне част от необятната природа.
Небесните тела не случайно са в основата на календарната система.
За ориентири са наблюдавани фазите на Луната, на Слънцето, на Юпитер, на Венера. Много по-рядко са използвани природни явления като прииждането на реките, разцъфването на растенията и др., тъй като те далеч не са толкова точни. Интересно е, че всяка цивилизация е направила своя избор като е привилегировала някои небесни тела, за сметка на други. Независимо от това Слънцето и Луната са в центъра на почти всяка календарна система, тъй като са най-пряко свързани с бита на хората. Затова често им приписваме божествена роля.
Българският народ е слънчев и нашата календарна система винаги е следвала движението на Слънцето – което е залегнало в представите ни за Бог и за вяра.
Прабългарският календар
Календарът на прабългарите е бил слънчев и е разделял годината на 4 равни части, всяка от по 91 дни. В унисон с небесното светило за начало на годината е смятан денят на зимното слънцестоене или най-късият от годината – (днес 21-ви – 22-ри декември). Този начален ден не се причислявал към никой месец и се водел нулев – Ени-Алем. Старите хора го наричат Eднажден, а църквата го почита като Игнажден – в памет на свети Игнатий Богоносец. Доказателство за това, че именно тогава е започвала новата година е запазената и до ден днешен традиция първият човек, прекрачил прага на дома на този ден да се смята за полазник (полезник) и по него да се гадае за това дали годината ще е добра и плодородна.
По подобен начин могат да се тълкуват и честванията на „Бъдни вечер” и Коледа, характерни и документирани много преди Християнската вяра да се наложи по земите ни.
Бъдни вечер –“вечер на бъдното” – празник, отразяващ вярата, че на този ден небето се отваря и младият бог – Слънцето идва при хората като слиза по високо дърво. На което се гледа като на символ на здравето и благополучието на дома.
Третият ден на новата година, сряда – 25-ти декември – е бил най-таченият празник през годината – денят на възраждащото се Слънце. По-късно църквата пренася на този ден християнския празник Рождество Христовo и така честванията са се съхранили във вековете. Колективната памет от тези древни времена е причината хората да свързват подсъзнателно Слънцето с образа на Бог.
Сезоните и представата ни за човешкия живот
Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия по 13 седмици. Точната бройка позволявала годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя – първият ден от прабългарската седмица. Дните в различните години също съвпадали. Като подчинен на природния закон, човешкият живот също е свързан изконно със слънчевата година. Четирите сезона, характерни за нашите ширини автоматично се съпоставят с четирите основни момента от живота на човек – раждане, юношество, зрялост и старост. Които, нанесени на календара отбелязват 4-те важни стадия на Слънцето. Раждането и денят на зимното слънцестоене (22-ри декември), Юношеството – пролетта и деня на пролетното равноденствие (21-ви март), Зрелостта и най-дългият ден в годината – 22-ри юни, старостта, посочваща есенното равноденствие на 23-ти септември. Така, чрез дълбоко залегналата представа за кръговрата на живота, човешкото съществуване е свързано с природата и нейните повели. В които Слънцето има основополагаща и жизнеутвърждаваща роля.
Символиката на числото 12
Както в китайския календар, годините в прабългарския са групирани в дванадесетгодишни цикли (приблизително 12 години е периодът на обикаляне на Юпитер около Слънцето). Всяка година в този цикъл носи името на определено животно. Дванадесетгодишният цикъл се свързва и с родовата организация – племето се състояло от 12 рода, всеки от които е имал свой тотем. Не трябва да забравяме, че лунните фази също са 12, денонощието се състои от две части по 12 часа и т.н. Всички тези натрупвания са довели до мистиката и сакрализацията на числото, която можем да открием в 12-те апостоли, 12-те псалми и пр.
Ако сравним прабългарският календар с този на другите народи, откриваме най-голяма прилика с китайския. Древните българи са били съседи на китайците и календарните системи на двата народа следват сходни цикли.
С развитието на науката и социалното общество календарът е вплетен още повече в бита на съвременния човек. Днес обаче хората далеч не си дават сметка колко силно е инкорпорирана съдбата им в природния цикъл и вместо уважение и преклонение все още се опитваме да променяме и завладяваме земята. Което само ни отдалечава от нея. И макар да не знаем какви са отговорите на вечните въпроси, интуитивно усещаме, че те са в природата.
Приложения:
Наименувания на прабългарските месеци
Алем – Първи
Тутом – Втори
Читем – Трети
Твирем – Четвърти
Вечем – Пети
Шехтем – Шести
Сетем – Седми
Бехти – Осми
Елем – Десети
Ениалем – Единадесети
Алтем – Дванадесети
Запазените имена на животни в цикъла на годините с етимология по Петър Добрев са:
Сомор – Мишка
Шегор – Вол
Барс – Тигър
Дван – Заек
Верени – Дракон
Дилом – Змия
Именшегор – Кон
Текучитем – Овен
Бехти – Маймуна
Тох – Кокошка
Етх – Куче
Дохс – Свиня
От достигналите до нас исторически извори могат да бъдат възстановени някои години и съответстващите им тотеми, което чрез лесно изчисление да ни покаже кое е животното, закрилник на годината, в която сме се родили.
Кемпери под наем – марка RIMOR , основана 1978 година.
„Следвай желанията си“ с нашите нови кемпери!
Модел: RIMOR Horus – новата идея за движение!
Компактност, лекота на управление, невероятни и модерни дизайнерски и интериорни решения, с базово оборудване на FIAT.
Спорт, открития, приключения и туристически пътувания, БЕЗ граници!
—————————————————————————————————————–
Модел: Rimor Seal 98 Plus – Приятел, който винаги е готов да тръгне!
Модерни дизайнерски и интериорни решения, отделна баня и тоалетна, изключително голям багажник, с базово оборудване на FIAT.
Идеален при пътуване и почивка с домашен уют, лукс и комфорт!!
Кемпери под наем от „Кемпер рент Черга“,
тел.: 0898777324 и на FB: CamperRentCherga
Кемперите се фабрично нови и са оборудвани с всичко необходимо за гарантиране на удобство и конфорт. Атрактивни оферти за наем, без допълнителни такси.
Биляна Котева
Add comment