Cherga BG

Еньовден – магически дар от лятото

skok nad ogynУж случайна, срещата ми с един приятел се оказа неизбежното начало на следващите редове. Нека поясня: бързах да се прибера, защото гръм и мълнии раздираха небето, което на всичко отгоре започна да сипе дъжд над главите ни. Тогава го забелязах – той също бързаше, а не бяхме се виждали от… не знам откога. Така се оказахме у дома на сухо и разговорът потече като дъжда навън…
Наскоро едно филмово събитие за поредна година стана факт в София и Пловдив. На този фестивал бе излъчена интересна кинолента, чийто сценарий ни вкарва директно в средата на лятото – 24 юни, в деня, познат като Еньовден. Та, говорейки си с този приятел за куп неща, осъзнахме как дискутираме въпросния филм…
И ето ви материал за Еньовден!
Още преди сътворението на човека билките били обикновени треви, без всякакви лечебни свойства, тъй като по замисъл човекът не трябвало да бъде спохождан от болести, а да бъде здрав и силен! Но за нещастие, когато Господ го направил от кал и го оставил да съхне, дошъл дяволът завистник. Замахнал той с тояга, пробол глинената фигура на много места и си заминал. На сутринта Господ се опитал да спаси творението си, като откъснал някакви треви и запушил с тях дупките по тялото на човека. Раните зараснали, но все пак местата останали слаби, податливи на болести. Нямало проблем те да се излекуват, но само ако се намери от същата трева, с която някога Господ запушил това място…
Затова на Еньовден се събират 77 билки, а за незнайната половинка се затварят очите и се взема наслука някоя трева. Откъсва се и – дай Боже тя да се окаже лековита! Всички тези билки се връзват във вълшебна еньова китка и ако някой заболее през годината от незнайна болест, то билките в китката са тези, които ще го излекуват. Вярва се, че всяка билка, набрана в този ден, е лековита. Момците палят огньове и ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.
На Еньовден слънцето става рано-рано, отпочива си преди дългия път към зимата, защото народът ни казва, че на 24 юни “Еньо си наметва кожуха да върви за сняг”. Хората излизат рано по хълмовете, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година.
В навечерието на Еньовден в Пловдивския край хората във всяка къща приготвяли по три китки от току-що набрани билки. Окачвали ги на три места по входната порта. Но през нощта бабата баячка от селото тайно обикаляла да обира тези китки. Затова селяните бдели и пазели закичените порти. Вярвало се, че ако китките останат да висят на вратата чак докато изсъхнат, те ще пазят обитателите на дома от болести, а момите в семейството – от змей-похитител. В някои райони на страната заедно с цветята в тези китки вплитали и тръни, за да прогонят болестите. Народните лечителки – знахарки и баячки, посветени в тайните на целебните растения, заклинанията и магиите, криели къде и какви билки събират. Затова те тръгвали да ги берат още в малките часове на нощта. Някои дори излизали още от вечерта срещу Еньовден и оставали да пренощуват на тайна горска поляна.
Народът ни вярва, че ако кукувицата спре да кука преди Еньовден, зимата ще започне рано и ще бъде тежка, а ако продължи и след празника – ще започне късно и ще бъде мека.
…Поглеждам навън и виждам как дъждът мие стъклата. И пак се сещам за приятеля, а това ме води там, откъдето започнах – за “случайните” срещи и билките. Не съм чувал да съществува билка за приятелските срещи, но вече съм убеден в едно – те трябва да се случват по-често, дори и заради факта, че могат да бъдат в основата на история като тази…

Момчил Христофоров

Add comment

62 − = 59