Двойната спирала – мартеница

Мартениците – красиви, интересни, модерни, оригинални и традиционни, многопластов символ на безкрайния кръговрат на природата. Всяка година, чрез размяната на мартеници ние си напомняме, че човек трябва да живее в единство с космическото цяло, като съединява в себе си противоположностите (бялото и червеното).

Двойната спирала, направена от усукването на бял и червен конец, е олицетворение на безкрайността, на хармонията, основавана на редуването на противоположностите, на женския с мъжкия принцип, на доброто с лошото, на светлината с мрака.

Легендата за първата мартеница гласи: Ахинора, хубавата жена на Аспарух, чакала дълго своя любим да се завърне от поход. Накрая завързала за крачето на лястовичка пресукан бял конец и изпратила птичката да предаде пожеланията й за здраве и любов. Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червено-белият си цвят. Накрая намерила хана и кацнала при него точно на Първи март, а той завързал конеца на ръката си. Това е само разказ, превърнал се в легенда, създадена през първата четвърт на миналия век, за да подсили ролята на прабългарите във формирането на българската традиция.

Мартеницата ни говори чрез различните си елементи. В нея са втъкани някои магически послания, които ни внушават различни идеи, натрупвани от най-древни времена.

Баба Марта и Великата богиня майка

Според аналитичната психология мартеницата въплъщава основни архетипни образи, свързани с Великата богиня-майка, чийто фолклорен еквивалент е Баба Марта. Култът към нея се среща под една или друга форма при всички древни общества. Тя е основното божество в тракийската религия. Личността й е комплексна, счита се за изначалното божество, но и за покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените и майките.

Мартеница уроборос

Обикновената мартеницата, във формата на гривничка, завързана върху ръката, наподобява друг древен символ — змията-уроборос. Това е змия, захапала опашката си. Тя е олицетворение на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите. Всъщност, тя се среща във всички древни вярвания и религии. Първото й изображение е намерено в Древен Египет в гробницата на фараона Тутанхамон, живял по времето на XVIII-та династия. Уроборосът в Египет заобикаля сутрешното слънце, с което олицетворява ежедневното възраждане на деня. Затова е смятан от египтяните за символ на подмладяването и възраждането. В Древна Гърция Платон описва уробороса като първото живо същество, създадено във Вселената, което се е превърнало в самата Земя. Според него, змията описва цикъла на живот на всички живи същества и символизира вярването, че всичко в природата е взаимно свързано. По-късно, в алхимическите текстове се среща изображението на змията, която яде опашката си, с гръцкия надпис εν το παν  –  “всичко е едно”. Алхимиците вярвали, че самообновяващата се змия е символ на цикличното повторение — кръговратът на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането. Според днешната аналитична психология ние всички носим в дълбините на своята психика архетипа на змията-уроборос. Ето защо в нас е жива нейната потребност да се обновява всяка година като сменя старата си кожа. Ние носим също потребността от това да осъзнаем в себе си двете половини — тъмната и светлата, за да можем да ги съединим в едно. Жива е и потребността ни да съединяваме новото и старото, края и началото, горе и долу, мъжкото и женското в себе си, така че да можем да създадем себе си като една цялостна личност. 

Знакът за безкрайност

Изследователите на фолклорната традиция разграничават проста от сложна мартеница. Докато простата съдържа в себе си само един елемент и обикновено това е червено-белият конец, сложната се състои от няколко и червено-белият конец, вързан на панделка – символизираща знака за безкрайност (8) – ги обединява.

Фигурите, които са прикрепени към връвта:

• са свързани с природата – цветя, животни, птици;
• обединяват две основополагащи начала – мъжкото и женското, в лицето на Пижо и Пенда, Анима и Анимус;
• или държат една обобщена червено-бяла фигура, която е символ на сливането на мъжкото и женското начало.

Знакът за безкрайност стои над тях и от една страна ги обединява, а от друга ги увековечава, чрез символичното възпроизводство, въплътено в идеята за раждането на новото от алегорията на сливането.

Българската мартеница – магически символ амулет, носи древни послания за здраве и плодородие. Самият ритуал по закичване на първи март, носенето й и след това окачването й върху цъфнало дръвче, синхронизира човека с природния цикъл, за да бъде здрав, жизнен и благополучен и дава надежда за добро начало на събуждащата се природа.

Автор: Весела Атанасова, по лекция Архетипният свят на мартеницата от проф. Красимира Байчинска.