Духовният кръст на Етрополе

По Часовниковата кула в града, която е една от най-старите, можете да сверите своя часовник

От край време Етрополската долина се оглася от камбанния звън на петте градски черкви – “Св. Петка”, “Св. Георги Победоносец”, “Св. Архангел Михаил”, “Св. Никола” и “Св. Пророк Илия”. Те са построени така, че погледнати от високо да изглеждат като кръст. С петте си църкви и прочутия манастир “Св. Троица” Етрополе е истинско средище на духовния живот в България.
Едва на 6 км от града, Етрополският манастир е паметник на културата, който не бива да пропускате. Известен още с името “Варовитец” (заради варовиковия камък, с който е изградена манастирската църква), той е основан още в средновековието – 1158 г.
Преданието свързва възникването му с името големия български светец Иван Рилски, който се установил в една от пещерите в близката местност Варовитец, преди да се оттегли като отшелник в Рила.
През XVI и XVII в. манастирът е едно от най-значимите книжовни и просветни средища по българските земи. В него възниква и се развива прочутата Етрополска калиграфско-художествена книжовна школа. Тук творят множество преписвачи, съставители на църковни сборници, художници, които разгръщат широка дейност за запазване на българската писмености и книжнина. В манастир са написани десетки ръкописни книги украсявани с рисувани заглавия, страници, букви, орнаментирани винетки, концовки и др. Такива са “Евангелие” от 1577 г., “Пролог за месеците” от 1602 г., няколко евангелия и др.
Неведнъж Етрополският манастир е посещаван от Апостола на свободата Васил Левски. Запазено е скривалището му.
Днес Етрополския манастир е действащ. Манастирската църква “Св. Троица” е построена през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин. От северната и южна страна на наоса й са разположени два параклиса – “Св. Йоан Кръстител” и “Св. Св. Козма и Дамян”. По фасадите на храма могат да се видят украси от пластични елементи.
Черквата в Етрополският манастир не е украсена със стенописи, но пази редица интересни икони от старата манастирска църква. На първо място това е иконата “Старозаветна Троица”, рисувана от даскал Недялко през 1598 г. От края на XVII в. датират иконите “Христос Вседържател”, “Йоан Кръстител с жития” и “Богородица с пророци”. На икони са изобразени и българските светци Иван Рилски, Прохор Пчински, Димитрий Осоговски и др.
Днес манастирът е действащ, храмовият празник е на Петдесетница (Деня на Света Троица).
Друга гордост на Етрополе е Часовниковата кула, построена през 1710 г. от майстор Тодор. Тя се смята за една от най-старите в България, но и днес работи толкова точно, че можете да сверите часовника си по нейния. Изградена е от речен камък и бигор (вид варовикова скала), а височината й е 20 м.
Първоначално е служела като наблюдателна и отбранителна кула, което личи от начина, по който е построена и оставените отвори на трите и́ страни.
Часовниковата кула има три основни части. Долната каменна част е разделена на 14 хоризонтални пояса с дъбови греди. Средната част представлява тялото на кулата, в чиято вътрешност има дървена стълба с две площадки. На горната част има каменен циферблат на часовник с надпис 1710 г. – годината, в която е построена кулата.
Наблюдателната кула сменя предназначението си през 1821 г., когато е преустроена в часовникова. Майстор Дидо от Етрополе изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира “Св. Атанас”.
Кулата е обявена за архитектурен паметник на културата и е включена в Стоте национални туристически обекта.
Срещу нея се намира и Историческият музей на Етрополе.