Да яхнеш реката

Началото на май. Само месец след като официално бе открит новият рафтинг сезон на Струма, се отправяме натам. Поводът – първата Медийна купа по рафтинг, организирана от телеком оператора “Нетера” и клуб “X-Club”. Денят е слънчев и като че ли твърде назад остана времето, когато вдигахме адреналина си по стръмните и необработени писти. И след като ските и сноубордът са вече в гардероба, е дошло времето да потърсим нови спиращи дъха преживявания. Залагаме на рафтинга, провокирани и от поканата за участие в журналистическата надпревара. Пътят е на юг от София към Кресненското дефиле. Там реката разсича планината и образува така желаните от любителите на екстремните преживявания бързеи и водовъртежи. Докато пътуваме, се наслаждаваме на уникалните природни картини. Малко преди гр. Дупница пред нас се изправя величествена Рила, по чиито високи върхове все още има останала снежна покривка. Надолу билото на планината преминава в тъмнозелено от иглолистните дървета, а долу, в ниското, се простират равните поляни със свежата светлозелена трева. Така, зареяли поглед във висините, стигаме Мурсалево и забелязваме, че успоредно на пътя тече пролетно пълноводната Струма. След още тридесетина минути, през които Рила остава зад гърба ни и отстъпва място на Пирин, съзираме и точното място, към което сме се запътили. Не е трудно да го познаем – разноцветни надуваеми лодки и хора вече ни очакват. Правим завой надясно и вече сме там. След минути почивка чаровни дами от националния отбор по рафтинг ни разясняват правилата и мерките за безопасност. Ще се състезаваме в две дисциплини – пряка елиминация между две успоредно стартирали лодки и спускане за време по трасе с дължина 8 километра. Задължителни за този спорт са неопреновите костюми и боти, както и спасителната жилетка и каска. В отбори от по 6 души започваме надпреварите. Към всеки тим има водач, който в случая е “кормилото” на лодката. На бързата и адекватна реакция на неговите команди се дължеше безпроблемното преминаване през участъци с разпенени води, които носят красноречивите имена “Пералнята”, “Казана” и пр. Въпреки предварително проведения инструктаж и тренировката “на сухо” с командите “Греби!”, “Дясно!”, “Ляво!” и “Стоп!” отново стана ясно, че както в редакцията, така и тук екипната работа е от първостепенно значение. Когато пред теб са запенените като врящо мляко води на Струма, а отстрани и вътре в реката погледът ти попада на огромни камъни, само абсолютният синхрон между хората от отбора и всеобщото усилие могат да те оставят в лодката и с нея да заобиколиш препятствията. Така неусетно преминаваме по трасето от цели осем километра. Минали са близо 40 минути, без дори да ги усетим, улисани в борбата с водната стихия. На брега след минута опомняне всички сме категорични: изживяването е несравнимо. Обещаваме си да дойдем отново. От нашия водач Саша научаваме, че цената на спускане заедно с транспорт, екипировка и инструктор е 45 лв. След толкова емоции вече усещаме глад и се отправяме към димящите скари. С парче хляб и кебапче на жар сядаме на брега, зареяли поглед във водата. Вече сме сити, разтоварени от стреса и градското напрежение. Време е да поемем обратно към София. Рафтинг идва от английската дума raft, ’сал’. Първообразът му се заражда в Северна Америка още през XVIII в., когато местни дървари е трябвало да прекарват трупи по реката. За официално начало на този спорт се счита 1811 г., когато е документиран първият опит за спускане по течението на Снейк ривър в щата Уайоминг. Малко по-късно, около 1840 г., на бял свят се появява гуменият рафт, предназначен за военни, а не за развлекателни цели. Чак в средата на XX в. рафтингът се утвърждава като спорт и придобива популярност. През 1972 г. е включен в Олимпийските игри в Мюнхен.