Елица Боксбергер – красива българка с жизнерадостно излъчване, която през тринадесетте години живот зад граница, след престоя в Германия и Аржентина, открива мъжа на мечтите си в Швейцарияи се установява там. Живее в хармония с любимия човек и света, работи като преподавател по педагогика и психология в професионално училище и като психо-социален консултант на ученици и възрастни. Обожава морето и кулинарните изкушения,обича книгите, шнорхелинг и пътуванията. „Мога и с часове наред, ей така, просто да си лежа и да си мисля.“- казва тя и шеговито допълва, че това е природно заложена в нея,превантивна „мярка срещу синдрома на професионалното изчерпване“.После с искрено желание и ослепителна усмивка, отговоря спонтанно на нашите въпроси:
Какво Ви харесва най-много в България? Има ли предимства страната, в която живеете, спрямо живота във Вашата родина?
Всяка една държава и животът в нея си имат предимства. Cъпругът ми и аз, често сме в България. Връщам се редовно, за да бъда с близките си и заради невероятната природа. Там са нашите езера, планини, равнини, скали, реки, пещери и море! Приказка е!
В Швейцария,обаче,всеки ден се усеща директната демокрация, която хората в действителност живеят от стотици години. Разликата е осезаема. Виждаш, че и на теб, като обикновен гражданин, ти е дадена законова възможност да инициираш промяна.
Ако помоля да охарактеризирате българите с 5 думи, те са?
Хора на изкуството, наречено живот.
Кажете ми една българска поговорка или анекдот?
„Такива ми ти работи, ситни-дребни, като камилчета.“ Баба ми често я споменаваше.
С какво от родината си не бихте се разделили никога, където и да сте?
С българския език. Където и да отида за повече от две седмици, винаги си нося поне една книга на родния език.
Бихте ли споделили 3 неща, които открихте в новата страна?
Любимия човек, за когото се омъжих;eдно сплотено,уважително семейство, с много сърдечна свекърва и държава, която те мотивира и предоставя възможности да се развиваш,дори да си чужденец.
Има ли нещо в България, което ако можехте, бихте променили? Каквo е то?
Отношението на държавата и на самите нас като български граждани към чистотата. Днес се връщаме от три седмична обиколка из България. Свива ми се сърцето като се сещам за невероятните природни красоти, унижени от боклуците сред тях.
Кое Ви се стори най-странно или с какво свикнахте най-трудно, когато пристигнахте?
След първия ми обяд в семейството на моя съпруг, главата ме болеше цяла вечер. Швейцарско- немскиядиалектми причини няколко тежки първи месеци.
Лесно ли научихте чуждия език и какво ви затрудни най-много в него?
Немски започнах да уча още в гимназията в България. През годините на образование и работа в Германия започнах да усещам и тънкостите на езика. Накрая се влюбих в швейцарец и през последните години постижението ми се състои в това да разбирам, когато говорят на швейцарския си диалект. За щастие, преди да кажа „Да“ се разбрахме официалният семеен език да бъде книжовния немски.
Как бихте рекламирали България пред вашите сънародници?
Всеки път, когато сме в България, изпращам снимки и кратки филмчета на близки и приятели. След като качихв семейния чат панорамна снимка на Белоградчишките скали и видео от надсвирването в село Гела, роднините на съпруга ми разбраха, че дните около сватбата съвсемне са достатъчни, зада видят всичко. Ами да – не са, не са!Затова аз постоянно рекламирам България.
Какво е Вашето лично послание към нашите читатели?
Няма значение къде сме се родили, къде сме израснали, къде живеем или къде ще ни погребат. Същественото е, където и да сме, с каквото и да се захващаме, с когото и да си имаме работа, да можем да се поглеждаме в огледалото без вина и срам, да запазим сърцето чисто и да не чакаме да оправим обърканите си човешки взаимоотношения или други дела, чак като усетим, че земния ни край приближава. Общо взето, такива работи – ситни-дребни, като камилчета.
Автор: Д-р инж. Гинка Стоева
Velina
Илиян Димитров
Add comment