Чепино – природни забележителности и древни руини

В северозападния дял на Родопите, на 130 км от София и 20 км от регионалния център Велинград, на висок скалист планински връх се намират останките от крепостта Цепина. Културните и природните забележителности в Чепинската котловина, в съчетание с живописния ландшафт, превръщат района на Велинград, Ракитово и Дорково в интересна дестинация за любителите на пътешествията.

Разположена по течението на Чепинска река, котловината на Чепино е най-голямата в Родопите, прочута с благоприятния си климат и с изобилието от над 80 минерални извора. Вековни иглолистни гори от смърч покриват околните планински склонове, а недалеч се намира и вторият по височина родопски връх – Голяма Сютка. Пътят от Горнотракийската низина до котловината преминава през впечатляващия с красотата си пролом на Чепинската река, която в тази част, при рида Каркария, се нарича Ели дере. Според стара легенда проломът между Милевите скали и Каркария бил издълбан от митично чудовище, водите на Ели дере преминали планината и достигнали река Марица.
В западната част на котловината, в квартал Чепино на курорта Велинград, се намира най-големият карстов извор в България – Клептуза. От водата на извора се образуват две езера, а боровата гора на юг от тях е превърната в естествен парк – чудесно място за разходка и символ на града.
От Велинград към Цепина пътят преминава през село Дорково. В местността Илин кладенец до селото са открити фосили – най-древното находище на мастодонти и хипариони (трипръсти коне) в Европа, датирано на почти 4 млн. години. Част от скелетите на праисторическите бозайници могат да се видят в палеонтоложката сбирка на музея в близкия град Ракитово, разположен в югоизточната част на котловината. Внимание заслужават и часовниковата кула в града, построена през 1872 г. от местния майстор Малик Челеби, както и подземната река в пещерата Лепеница.
Средновековната крепост Цепина се намира на конусовиден връх, северозападно от Дорково, и асфалтовият път достига до хижата в подножието на укреплението. Единственият достъп до крепостта е от юг, стръмни склонове обграждат възвишението от другите три страни. Каменните стени на външната крепостна стена са запазени до 2,5 м височина и обхващат площ от около 25 декара. В най-високата част на Цепина се издига цитаделата на крепостта, а в нейния център е кулата – резиденция на нейния управител. При археологическото проучване на върха са открити керамични съдове с характерна орнаментация от края на желязната и римската епоха, както и различни инструменти. Находките могат да се видят в експозицията на туристическата хижа под крепостта и свидетелстват за важната роля на този планински връх още в античността.
Построяването на крепостните стени и превръщането на скалистото възвишение в непристъпна твърдина се отнасят към ХІІ – ХІІІ в. Тогава в укрепената площ са изградени четири водохранилища с впечатляващи размери и три църкви. През първите десетилетия на ХІІІ в. Цепина е център на владенията на деспот Алексий Слав, който по-късно премества своята резиденция в Мелник. Според легендата Изабела, невръстната годеница на деспота, е погребана на съседния връх, за да могат всяка сутрин слънчевите лъчи да я огряват преди Цепина.
Въпреки непристъпността на родопската твърдина османците успяват да я завладеят през 1373 г., но нейното име – Цепина, се превръща в название на цялата област Чепино.