Чапа и изкуството да закриляш градове

Целият свят е изложбена зала за скулптора Георги Чапкънов, носител на наградата за съвършенство на името на Хенри Мур. Георги Чапкънов-Чапа е скулптор с щастлива съдба – защото най-известните му статуи закрилят градове и разпръскват послания за любов. Неговата “София” е покровителка на столицата ни, а двуметрови пеперуди символизират любовта в Сеул. Направил ги е от метални отпадъци и освен в Южна Корея, хвъркатите са кацнали в градове из Холандия и Япония. Има ги и в София – на пилон пред Градската библиотека и в парка „Оборище”. В центъра на Берлин пък се издига „Човек минава през стена” и напомня за силата на човешкия дух. Всички тези кътчета, пръснати из целия свят, са като изложбена зала под открито небе и представят най-мащабните творби на Чапа. Той самият не крие задоволството си от този факт, но суетното главозамайване му се разминава. Звездната болест не го е хващала никога. „Тя е за манекени и футболисти. И за политици, разбира се. Те се вълнуват от тия неща. Естествено и артистите като хора, които публично показват работата си, сме ексхибиционисти в някаква форма. Но аз не искам да дотягам никому. Затова нещата, които правя, гледам да добият това състояние, сякаш винаги са били на своето място. А не да се натрапват и да напомнят, че мястото им не е там”, скромно отбелязва ваятелят. Стане ли дума за някое от многобройните му отличия, махва с ръка: „Това ме вълнуваше на младини. Отдавна пет пари не давам за награди, пък не са ми и потребни. Те са нужни на младите хора, да ги стимулират в работата, да бъдат по-щастливи, да бъдат забелязвани”.

А отличията на Чапа наистина са впечатляващи. Сред тях е призът на журито на музея „Хаконе” в Япония. Художникът участва в състезанието със скулптура на стъпало, върху което е кацнало щурче. “Работата беше вдъхновена от Палеца на Сезар. Затова носи името “Екологическо присъствие в чест на Сезар”, обяснява Чапа. Другото отличие е наградата за съвършенство на името на Хенри Мур. Българинът го заслужава с абстрактната си композиция “Хикс плюс”. С днешна дата обаче скулпторът ги квалифицира като „стари работи”.

В момента се е затворил в ателието си и вае еротични пластики. Всички са в типичния му стил, вдъхновен от Древна Елада, и са показнó за добър вкус и чувство за мярка. И за култа на Чапа към красивото. На масата лежи недовършена композиция на мъжко и женско тяло, преплетени в любовна страст. До нея е оставена друга незавършена творба – добре излъскано магаренце от бронз, а върху него женска фигура. В този момент Чапа вади отнякъде още две миниатюрни тела – на мъж и жена. Настанява и тях върху дългоухото животно и през смях разправя: „А тази композиция се казва „Щастието на мъжа” – да е върху магаре с две жени”. После уточнява, че работата е поръчана от приятел.

Освен над еротикона, Чапа се труди и над Новия завет. Заровил се е в притчите от няколко години и има мерак да илюстрира тази част от Библията. Идеята му е да направи петнайсетина рисунки и заедно с някое издателство да ги отпечата като илюстрации към Новия завет, но в ограничен тираж. „Все не мога да ги завърша. За да спори тази работа, човек трябва да е смирен. Трябва велико спокойствие да ме споходи, да мога да тръгна на чисто, да не се занимавам с други неща”, обяснява скулпторът. Според него всяка случка, описана в Библията, касае днешния ден. „Нещата се повтарят по удивителен начин – както настаняването на търговците в храма, така трябва да се намери кой да ги изгони. Изкушенията, на които се подлага човек, вярата и невярата. Всичко това е залепено за днешния ден и го изживяваме непрекъснато. Хубаво е човек да се присеща за тези неща, защото в тичането, във всекидневието забравя, че е смъртен”, разсъждава Чапкънов. Явно подобни мисли го спохождат често, защото на въпрос дали е щастлив, скулпторът отговаря: „Щастието е моментно състояние. То не може да съпътства човека непрекъснато. Как ще разбереш и оцениш нещо, че е много хубаво, ако то те връхлита непрекъснато. То е специален момент, в който Бог те е погалил по главата и си се почувствал отлепен от земята, от мърсотията”.

През декември 2002 Чапа получи поредното си отличие – златен медал от Националния салон за изящни изкуства в Париж. Проявата датира от края на XIX век и всеки път завършва с изложба в Лувъра. Голямата награда тогава отиде при Чапа заради скулптурната му композиция “Отвличането на Европа”. С нея ваятелят отбеляза влизането на България в Евросъюза. “Европа започва от тук, от Балканите. Няма къде да отиваме, защото сме си на мястото. Останалите трябва да се присетят за тая работа и да не ни подритват по такъв подлярски начин. Защото, ако не с друго, поне с културата предхождаме останалите почти с две хилядолетия”, казва по този повод големият художник. След наградата в Париж, творбата беше отлята и в София и украси градинката на ъгъла на улиците “Солунска” и “Ангел Кънчев”. Но крадци опитаха да я задигнат. Оттогава мястото на скулптурата зее празно. Главоболията на Чапа с „Отвличането на Европа” започнаха преди това. Първоначалната идея беше скулптурата да бъде поставена в парка пред църквата “Свети седмочисленици”. Родните духовници обаче възроптаха – статуята, първо, била езическа и второ, голотата на Европа скверняла християнските нрави. Обаче в Париж – Града–Светлина, тя бе обявена за най-красивата и създателят й спечели приза в конкуренция с 650 художници от 11 страни.

САМО ФАКТИ
– На 24 януари Георги Чапкънов стана на 67 години.
– Той е единственият ваятел, на когото гениалният Федерико Фелини позира приживе за портрет. За тази творба италианският президент Оскар Луиджи Скалфаро награждава българина с орден.
– Чапкънов е съавтор на новия герб на България.
– Идеята за творбата „Човек минава през стена” се ражда в края на 70-те години. След обединението на двете Германии скулпторът решава, че именно Берлин е мястото, където трябва да се извисява статуята. Стената, която разделяше Изтока и Запада, вече я няма, но творбата на българския художник ще остане като символ на жаждата за свобода.
– Сред символите на София, дело на Чапа, са също паметникът на Петко и Пенчо Славейкови на пл. „Славейков”, статуята във фонтаните пред Народния театър и металната пластика “Слънцето” на НДК.
– Скулпторът е запален ловец. В последните години обаче все по-рядко преследва дивеча. Навремето тръгнал на лов, защото смятал, че е по-достойно да подгониш някое животно в района, който то отлично познава, вместо да го вкараш в кошара, да го храниш и после да го заколиш.

Текст: Елена Кръстева