Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ). For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Горното газейско езеро, самия Газей отзад и Типиците в далечинат (3)Национален парк “Пирин” е царство на вековните черни мури, еделвайса и дивите кози, на високите върхове и езера, от които тръгват много реки.
Алпийската си красота Пирин дължи на продължителната ледникова дейност, създала причудливите форми на гребените, заострените профили на върховете, обширните ледникови долини и дълбоки циркуси, в чиито дъна блестят кристално чисти около 200 високопланински езера.
Паркът е богат с уникални екосистеми, редки растителни и животински видове, голяма част от които са включени в Червената книга на България.
За да се осигури защита на неповторимото разнообразие от ландшафтни форми, растителни и животински видове, НП “Пирин” е включен в списъка на ООН на Националните паркове и еквивалентните на тях резервати на 9 декември 1982 г. На следващата година влиза и в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Паркът заема 40 356 ха във високопланинската част на Северен Пирин, която се отличава с добре изразен алпийски релеф – силна разчлененост, големи наклони, наличие на високи била и дълбоки речни долини. Най-високата му точка е връх Вихрен – 2914 м (трети по височина на Балканския полуостров), а най-ниската – входът към парка над Банско – 1008 м.
Едно от най-големите съкровища на НП „Пирин” са горите му, които са естествени и заемат повече от половината му площ. Повече от 90 % от тях са иглолистни и формират добре обособен пояс, който е уникален, поради участието на двата ендемични вида – бяла и черна мура. Черната мура, която в България се среща само в планините Пирин и Славянка, е един от ценните дървесни видове. Природната забележителност – Байкушева мура, е от този вид и е едно от най-старите дървета у нас – на около 1300 години.
Характерна особеност на пиринската флора е растителното разнообразие и висок процент на ендемични видове. Тук са установени общо 1315 вида висши растения, което представя около 1/3 от флората на България.
На територията на парка са установени 18 вида пирински (местни) ендемити, 17 вида български и 86 вида балкански ендемити. В пиринската флора е многобройно и присъствието на реликтни (ледникови) видове.
Много от ендемичните и реликтни видове, както и част от останалите растения – 149 вида общо, са с различен природозащитен статус.
Животинският свят е богат и своеобразен. Има около 2091 вида и подвида безгръбначни животни, от които 294 редки, 216 ендемични, 176 реликтни, както и 15 вида, включени в международни списъци на застрашени от изчезване видове. От гръбначната фауна са установени 6 вида риби, 8 вида земноводни и 11 вида влечуги. Голям е броят на птиците, които могат да се видят на територията на парка – 159 вида, което е около 40% от видовото разнообразие за територията на България. От бозайниците са установени 45 вида – около 50% от сухоземните бозайници у нас. Пирин планина
На територията на Национален парк се намират два природни резервата. “Баюви дупки – Джинджирица” е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел опазване естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977 г. става биосферен резерват по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Резерват “Юлен”, обявен през 1994 г., крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф.
Включването на НП „Пирин” в Списъка на ЮНЕСКО потвърждава изключителната стойност на природния обект, който заслужава да бъде съхранен в полза на човечеството!

Share Button