варна
На морския бряг сте.

Изтегнали сте се под сянката на плажния чадър и се чудите с какво да разнообразите дългите летни дни. Едно необичайно име ще ви отведе на още по-необичайно място, което се намира само на 14 км от Варна. Аладжа манастир е най-тайнствената монашеска обител по северното бъргарско крайбрежие на Черно море. Той е построен още през ХIII век, при това на мястото на още по-стара християнска култова сграда. Уникалната му естествена форма се е образувала от варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море преди около 12 милиона години.
Природата сякаш случайно, но с изкуството на архитект, е оформила скалните ниши, където са живели и отслужвли литургии монасите. И до днес са се запазили всички помещения на манастира: храм, параклис, църква, гробница, кухня, трапезария, килии. Още около 500 подобни комплекса е имало в Североизточна България. Те са създадени основно през ХIII – ХIV век заедно с разпространението на учението на исихазма във Византия и България.
Християнско име на “Аладжата”, както го наричат варненци, не е известно. Названието „аладжа“ е от турски произход и означава „пъстър, шарен“. То се дължи на богатата украса на стените с икони.
Манастирът е разположен на 40 м височина и има две нива. В западната част на първия етаж се намира църквата. Малката ниша в средата на източната й стена е служила за олтар. Цялата църква е била украсена със стенописи. За съжаление обаче, днес ние можем да видим съвсем малка част от тях, тъй като варовиковът, върху който са били изрисувани божествените изображения, е разпрашен под влияние на времето. Отделните, едва доловими фрагменти по стените, ни напомнят за отминалата красота на скалните рисунки. Писмените източнци разказват за иконата на Богородица, която заемала централното място над олтара. Тя седяла на висок трон, а в скута си държала Младенеца. Под тази вече заличена стенопис е имало още по-стара, датираща от ХI – ХII в., която изобразявала Исус Пантократор.
В пода на църквата е издялана стълба от камък, която води към останалите помещения. Тесен коридор ни отвежда до шест монашески килии. Дървени прегради са отделяли стаите една от друга В стените има вдлъбнатини, където монасите са държали вещи и икони. Коридорът свършва с широко помещение. Отворите в тавана подсказват, че то е било разделено две части. В западната половина е била кухнята, наричана магерницата, а в източната е била трапезарията. Обстановката е наситена със символика и напомня на „Тайната вечеря“ от общите трапези на ранните християнски общини.
Оттук по къса рампа се стига до помещение, от което е оцеляла само малка част варна . Наличието на полукръгла „абсида” на източната стена показва, че най-вероятно то е било църква. Откритата под нея гробница говори, че това е бил храмът за заупокойни молитви. Намерени са и останки от три гроба, които свидетелстват за средновековния погребален ритуал. Според него костите на монасите са изваждани след седем години и са полагани в обща гробница. Мястото й и днес остава неизвестно, тъй като навремето обитателите на манастира са я скрили много умело от поругаването на друговерците, които неколкократно са разграбвали и опожарявали светото място.
Оттук вита дървена стълба извеждала през комин до втория етаж. варна варна варна
Второто ниво на манастира е само една по-голяма ниша, в края на която е параклисът. Това е единственото запазено зидано помещение в манастира. Тук монасите са отслужвали ежедневните литургии. Оригиналните средновековни стенописи са много добре запазени и датират от разцвета на обителта през ХIII и ХIV век.
Съвсем наблизо са и „Катакомбите“ – друг интересен комплекс от варовикови пещери. Тук могат да се видят няколко гробни камери и два врязани кръста от раннохристиянската епоха. Учените преполагат, че “Катакомбите” са един от най-ранните християнски центрове по Черноморието, който е функционирал в периода IV – VI век.
Разрухата на Аладжа манастир идва с падането на България под османско владичество в края на ХIV век. След поредица варварски опустошения обителта е изоставена, но местното население продължава да я почита като светилище на християнската вяра през годините на робството, както и през следващите векове.
Share Button