1Един ден, докато се молела на Елеонската планина в Ерусалим, Божията майка Мария ненадейно видяла пред себе си архангел Гавриил. Той й възвестил, че след три дни ще се представи в небесното царство при своя Син Иисус Христос, за да живеят и царуват вечно в небесата. Като благодарила на архангела, Богородица се върнала в дома на Йоан Богослов, където продължила да живее след кръстната смърт на Христос. Тя споделила с апостола за вестта на небесния пратеник и признала, че последното й желание е да види събрани край себе си всички апостоли, вече разпръснати по близки и далечни места. Когато придошли и се събрали по чуден начин в Ерусалим
в дома на Йоан, щом чули вестта за земния край на Богородица, те силно се натъжили, че няма повече да се срещат с нея, тя да ги утешава и напътства. Но благодатната Майка им обещала, че от небесното царство ще помага на тях и на всички добри хора.

В деня на нейното представяне пред Бога от сутринта край леглото й горели свещи, а апостолите стоели вглъбени в молитви. В мига когато лежащата издъхнала, те видели над нея силно сияние, от което се разнасяло благоухание и се чул нежен хор от ангели. Божията Майка била погребана в пещера край Гетсимания и по местните обичаи за онова време входът бил затворен с голям камък, докато ангели пеели: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе. Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба Иисус.”

2По-късно над пещерата, където било положено тялото й, издигнали малка църква и там започнали да отдават почит на мисията й – нейната избрана утроба да бъде вместилище за Невместимия, като стане майка на Спасителя Христос!

Успение на църковно славянски език значи заспиване и преминаване на душата във вечността. Неслучайно Църквата нарича този ден Голяма Богородица, а денят на рождението на Девата през септември е Малка Богородица. Празникът Успение Богородично до днес е един от 12-те велики годишни празници, който Българската православна църква почита в разгара на лятото на 15-ти август. По време на празничното богослужение се пеят възхвални химни на Богородица, наричана още небесна закрилница и покровителка на семейната вярност. Тъй като тя е била свидетел на кръстния път и страданията на своя Син Христос, в случаи на тежки изпитания родителите с техните деца, верните християни търсят утеха чрез нейното живо небесно покровителство, като й принасят молитвено чиста жертва с хляб и плодове. В тропара на молебния канон на пресвета Богородица се чете: „Спаси от беди твоите раби, Богородице, защото всички, подир Бога, към тебе прибягваме, като към неразрушима стена и застъпница.”

В много български църкви и манастири приели Успение Богородично за закрила на Божия дом, иконата на Богородица тържествено се изнася извън храма, за да може богомолният народ да се поклони на Божията майка и да отправи към нея своите молитвени желания. В различни райони на страната жените месят големи погачи, върху които символично поставят образа на Дева Мария с Младенеца – знак за вярата, че тя, както Синът й Христос, е жива в небесното царство. Оттам тя е застъпница за отрудените и обременените, на които обещава утеха на душата, радостни дни, благоденствие в бъдното.

Share Button