p9261638 “Расте, но не старее!” – може би поредното банално клише, поредната фраза, украсяваща град, държава или някоя институция…? В този случай обаче не става въпрос за това. Тук ще говорим за един град, който хилядолетия наред е приютявал племена и народи от целия свят и е бил сцена на стотици сражения…Упадал и разцъфтявал отново и отново, той все още е там, където са го обсебвали тракийски вождове, римски императори и османски султани. И все пак, въпреки многобройните си превъплъщения, той изглежда по-млад и по-красив от всякога…
За да стигнем до древна София, трябва да се върнем поне 7 000 – 8 000 години назад, в периода на Неолита, когато примитивни общества обитават земите на днешния милионен град. Най-старото селище от тази епоха се е намирало на мястото на сегашния площад “Александър Батенберг”, а археолози продължават да откриват сечива и инструменти от каменната, медната и бронзовата епоха в околностите на града.
Когато става въпрос за София и за България като цяло, не можем да пропуснем траките. Около първото хилядолетие пр.Хр. на територията на днешната столица се заселват серди – едно от 22-те тракийски племена по нашите земи. От тях идва и първото име на града – Сердика. През V-IV в. пр.Хр. градът и околните територии вече принадлежат към Одриското царство, а останки от сгради на сердите са намерени по време на изграждането на хотел “Шератон” и близо до минералните бани в центъра на София.
През 46 г. от н.е. целият Балкански полуостров е превзет от римляните и това дава тласък на процъфтяването на тогавашна Сердика. Император Марк Улпий Траян дори дава името си на града, който става Улпия Сердика. По време на неговото управление (I-II в.) градът има своя автономна администрация и сече свои монети. Отбранителна стена е построена по нареждане на император Марк Аврелий през III в. – тогава Сердика вече е столица на Вътрешна Дакия (една от провинциите на Римската империя) и привлича жадните погледи на варварите. Остатъци от стената, висока 10-12 м и дебела 2 м, могат да се видят днес в Централни Хали и в подлеза под Президентството, където при разкопки е намерена и източната порта на крепостната стена.
Улпия Сердика, като типичен римски град, можела да се похвали със своите красиви улици. Всички те са ориентирани или север-юг, или изток-запад и са покрити с големи каменни плочи. Много от тях определят и посоките на някои от централните улици на днешна София – “Витоша”, “Сердика”, “Мария Луиза”, “Леге“ и др. tsum_s_c7d32_4344848
Друг отличителен римски белег са минералните бани и басейните в древния балкански град. За това свидетелстват множеството открити останки от терми и обществени бани.
Следа в историята на Сердика оставя и византийският император Константин Велики. През 313 г. той дава правото свободно да се изповядва християнството и да се строят храмове. София се превръща в един от най-важните центрове на новата религия, а през 343 г. в града се свиква църковен събор.
През IV-V в. градът е нападнат и опустошен от хуни, готи и вестготи и нито здравата крепост, нито усилията на населението успявят да го спасят. Разрушенията са големи и чак през VI в. при управлението на византийския император Юстиниан I Сердика отново връща стария си облик на красиво и процъфтяващо средище.
Римската и византийска хегемония по българските земи започва бавно и постепенно да приближава своя край. През VII в. от североизток идват славяните. Сердика все още е в границите на Византия, но славянските племена трайно се настаняват на териториятя на България, след което Сердика става Средец.
За да затвори окончателно римската глава, през 809 г. пред вратите на Средец застава хан Крум заедно с войската си. Силно привлечен от богатствата и красотата на града, ханът обсажда Средец и го присъединява към създадената вече преди повече от век Българска държава. Така градът преживява до 1018 г., когато император Василий II завладява България. Настъпват много тежки години за Средец. Печенеги, сърби и унгарци го опустошават. Три кръстоносни похода в края на XII в. допринасят за неговия крах. Надвисва и религиозен конфликт – появяват се гръцки надписи в църквите, службите вече са изцяло на гръцки език, появявя се и епископ от Византия… Дългоочакваното спасение настъпва през 1194 г. След въстанието на Асен и Петър Средец е отново в рамките на българската държава.
През XIV в. църквата „Света София” става митрополитска и всяка седмица населението от цялата околията се събира в нея. Хората казвали: “Отиваме в София” и оттам дошло новото име на Средец – София.
Сега, след като се върнахме в годините на траките, римляните, византийците, славяните и българите, следва да разкажем и най-тъмния период от нашата история. През 1382 г. турците нахлуват в града и за по-малко от десетилетие успяват да го преобразят до неузнаваемост. Според пътешественици и историци от онова време 40 джамии са заместили някогашните красиво изрисувани църкви. Хора от различни етноси крачели по скритите под калта римски улици. София от миналото вече нямала нищо общо с тази от настоящето. През XVI в. дори има опит за насилствено помохамеданчване. Деветнадесети век пък е време на чуми, епидемии и земетресения… Светлина проблясва чак през Възраждането, благодарение на училищата и читалищата.
Началото на новата история е мразовитият 4 януари 1878 г. – тогава градът може за първи път от 5 века да се нарече свободен. На следващата година София е избрана за столица. Захвърляйки ориенталския си облик, тя не само започва да прилича на европейски град, но като че ли се връща назад във вековете, в онези времена, когато е била красива, примамлива и загадъчна.
“София е моят Рим”, обичал да казва Константин Велики.

Share Button