Храмът на Кибела е единственият запазен елинистичен храм на Балканите. Знакова за морския град е и художествената галерия тук

 

Античният храм на “Понтийската Майка на боговете – Кибела”, национален паметник на културата, е открит през 2007 г. Храмът е строен в периода 280-260 г. пр. Хр. Смята се, че е бил действащ цели 700 години, дори и 100 години след въвеждането на християнството като религия. Затова свидетелстват множеството материали, сред които надписи на гръцки.

Много са откритите изображения на Великата Майка на боговете – Кибела. Тя е изобразена в дълго наметало, седнала на трон с жезъл или с тимпан в лявата ръка. При пет от статуетките в скута й лежи лъв. Кибела е още богиня на всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на плодородието. Тя обединява в себе си двата пола, затова жреците й – гали, сами се скопявали.

Храмът е разрушен от пожар, възникнал през 378 г., когато земите в района са били разграбвани и опожарявани от готите.

През 544 г. крайбрежието на Дионисополис е ударено от огромна морска вълна. Тя предизвиква свлачище на земна маса от околните хълмове, която засипва и запечатва храма. Така, подобно на Помпей, той се съхранява до днес.

По време на разкопките, освен мраморни статуи и релефи на Богинята, са открити монети, костени игли, керамични и стъклени съдове, надписи на старогръцки и на латински. Те могат да се видят в историческия музея в Балчик.

Знакова за града е и най-старата художествена галерия в Южна Добруджа, създадена през 30-те години на XX век. Именно с нея е свързана историята на художествения живот в региона.

Голям принос за създаването й има румънската кралица Мария. През 30-те години на XX век Балчик е сред основните културни средища на Румъния, нещо като лятна резиденция на културния елит. Оформят се множество ателиета на художници и скулптори, организират се различни културни и научни събития, създават се музей и галерия. След 1940 г. Балчик отново влиза в територията на България. Румънските власти отнасят всички ценности от музея и галерията. В следващите години града успява да възстанови дейността на културните си институти. Националната художествена галерия дарява 76 творби на български художници – от живописта, графиката и скулптурата. С даренията и на местни жители се събира фонд и първата изложба е на 25 май 1965 г. От 1987 г. галерията има собствена сграда – просторна и функционална. На първия етаж са две зали за временни изложби и една за чуждестранно изкуство. На втория етаж е постоянната експозиция, включваща значими творби на български художници. В нея преобладава морската тема, има пейзажи от стария Балчик, портрети, натюрморти и няколко графики. В галерията са представени и творби от Балчик, рисувани от румънски художници през 1919-1940. Също така са съхранени 14 живописни платна, наследени от първата музейна експозиция.

Благодарение на богатата програма от културни събития в града, фонда на галерията постоянно расте. През 2012 г. Балчик беше обявен за фестивална столица на Балканите. Огромен принос затова има дейността на галерията и на знаковите международни пленери и симпозиуми, които си дават среща тук – за карикатура, за живопис и за съвременно изкуство.

Share Button