Ако сте пътували през лятото сред равнините на България и бeзкрайната шир на Добруджанските полета, не може да не сте забелязали грейналите слънчогледови ниви. Там слънчогледът разказва без думи за нашия човешки живот. Когато поникне малкото слънчево цвете и се появят листенцата му, от изгрев до залез то следи пътя на небесния светилник. Израства, разлиства се и зрее, докато плодът на неговото съществуване – питата от семена натежее, листата повехнат и подобно на прегърбените старци се  вгледа в земята, преди да разпръсне семето си в нея по пътя, от който няма връщане назад. Тя го поема, а той раздава безостатъчно всичко от себе си, за да продължи животът… Семената служат за посеви и храна на хората, листата и стъблата – фураж за животните, а корените, достигащи до 3-4 метра дълбочина, обогатяват почвата, в която отново ще се роди живот… Подобно на нас, човеците с различни социални роли, слънчогледът разкрива същността си по различен начин.  Зад простата истина за неговия жизнен път биолозите разпознават положителен хелиотропизъм – механизъм, подпомагащ растението да получава повече слънчева светлина, благодарение на специални моторни клетки, които са причина да следи за слънцегреенето; за диетолозите слънчогледовите семки са отличен източник на витамин Е и В1, който доставя  умерени количества от витамините В5 и В9, плюс минералите манган, магнезии, селен, мед и фосфор. Те знаят, че големите дози есенциални мастни киселини омега 6 и 9, заедно с фитостеролите в състава на олиото и сушените семена, потискат възпалителните процеси, а консумацията на семките води до снижение в нивата на холестерола. Това ги прави полезни при сърдечно-съдови заболявания и повишено кръвно налягане. Слънчогледът се препоръчва при болки в стомаха и червата, ревматизъм, грип, като противоотрова при въздействие с тежки и радиоактивни метали, особено кобалт и стронций. Затова той беше използван за премахването на тежки метали от почвата по териториите, засегнати от избухването на ядрената централа в Чернобил през 1986г. За технолозите от хранително-вкусовата промишленост слънчогледът е храна, която не крие рискове от алергии, подходяща дори за хора с високо чувствителна имунна система. Той е суровина за хранителни продукти: олио, маргарини, майонези, консерви, сладкарски изделия и др. Средната консумация на слънчогледово масло в България надвишава 15 килограма на глава от населението. За агроспециалистите и икономистите е най-отглежданата маслодайна култура в страната и третата по мащаб на производството маслодайна култура в света, след соята и рапицата, от която се добива слънчогледово олио. Всяка година в България се засяват средно 5 – 6 млн. декара слънчоглед, което го прави втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата.  Анализ на Българската стопанска камара върху износа през 2015 г. показва, че малка България е в световния топ 3 на износителите при десет вида стоки, като е  номер едно при износа на брашна от маслодайни семена, различни от соево и синапено. Качествата на българския шарлан, получен от студено пресоване на семе, са отдавна известни и ценени от европейските народи. За химиците, слънчогледовото масло е не само широко използвана мазнина за готвене. То е с добро приложение в козметиката като успокояващо средство или като суровина за масажни масла, използва се и за получаване на сапуни, лакове, безири и други промишлени изделия. За българската народна медицина слънчогледът е билка, която се употребява при малария, епилепсия, задух, белодробни възпаления, кръвен наплив в главата, нервна възбуда и др., а външно — за поддържане русия цвят на косата. Листата понякога служат за компреси при младежки пъпки и за бани при хемороиди, а отвара от корените се пие за пречистване на черния дроб и бъбреците. Семената подобряват кръвообращението и хормоналната дейност, препоръчват се при кожни проблеми, кисти и др. За ценителите на природната хубост, влюбеният в Слънцето Слънчоглед носи вдъхновение за поети, художници, скулптори, писатели, флористи…  Заради уникалната му способност  да  оглежда и следи огнения кръг в небето, хората в неговата родина  – днешно Мексико, почитали големите златни пити редом с култа към Бога – Слънце. Там са открити и най-древните фосили от култивиран слънчоглед,  датиращи от 2600 г. Преди Христа. Пристигнал е в Европа през 16 век чрез испанските конкистадори, които донесли семена и златни статуетки с негови изображения. Ако тогава конкистадорите завладяваха колонии, то слънчогледът през вековете завладя материка с любовта към светлината, с красотата и всеотдайността си. С поглед към Слънцето покори и нас, българите.

Д-р инж. Гинка Стоева

 

Share Button