hironПовече от век българската наука изучава традиционният обред русалии и калушари. Още първооснователите на етнологията Д. Маринов, К. Шапкарев, И. Шишманов, М. Арнаудов описват северната и югозападната разновидност на ритуала и издирват неговите исторически корени, а редица учени го сравняват сдревноримските празници на починалите Розалии, с Дионисиевия култ, с тракийското и протобългарското културно историческo наследство, дори с шаманизма. Днес за учените е видно, че в себе си обредът съдържа една древна формула за лечение срещу психични и невропсихични болести, която древните са притежавали.

Каква болест се крие зад описваната като полуда или епилепсия „шоиманяла“, „шашардисване“, „удряне от русалки“ или просто „русалска“ и „караконджовска“ болест, която лекува ритуалът? Каква е магичната психотерапевтична функция на древните лечители-русалии? Вярвало се е, че в годината има три най-опасни периода, през които човек може да се разболее, да полудее, да изгуби душата си или да бъде обладан от злонамерени демонологични същества като русалките, самовилите, караконджорите, поганците, таласъмите и др. Народът вярвал, че тези най-опасни периода са трите „сестри„ – Тодоровата неделя, Мръсните дни от Коледа до Богоявление и Русалската неделя от Спасовден до Петдесетница. През това време нямало граница между небето и земята и душите на починалите ходели свободно по земята, а заедно с тях обикаляли и най-страховити демонични същества. За да не се разболеят, хората трябвало да спазват редица строги забрани и да изпълняват сложни ритуали по умилостивяването им.

В древногръцката митология е описан мъдрият Хирон – кентавърът получовек, полукон, който е учител на боговете и героите, на лечителя Асклепий и на Орфей, изкусен свирец на лира, знаещ тайните на целебните билки и пътя на звездите. Неговата нивга незарастваща рана, нанесена му от Херакъл, му давала силата да пророкува и лекува. А у нас древните лечители-русалии вървят по неговите стъпки и повтарят митологично действията на ранения лечител Хирон. Според някои автори „калуш“ означава „кон“, а калушарите в Северна България често са описвани като борещи се срещу злия дух „калуш“ – митичен бял кон, както и срещу русалките, повелителките на реките и езерата. Караконджорите пък са описвани като кон с човешка глава и криле, които могат да летят.

В една легенда се разказва, че навремето живели девет братя и една сестра. Сестрата била омъжена много далече. Един ден дошло известие, че сестрата се разболяла и бащата помолил своите девет сина да отидат при сестра си, за да й помогнат. Събрали са се деветимата братя, отишли при сестра си, изиграли нещо и чудото се случило. И от там вече тръгва калушарската дружина. За старите калушари и днес хората разказват как са играли бързи като светкавица, почти недокосващи земята под звуците на вълшебната мелодия „Флоричика“, стиснали в ръце своите ритуални тояги и калушарско знаме – олицетворение на извечното космическо дърво, стожер на небето и земята. Легендите разказват, че русалките танцували нощем своите хора под звуците на тази вълшебна мелодия и от тях са я взели после калушарите, за да лекуват своите болни. В играта водачът, ватаф, е изкарвал от тялото на болния болестта, за да я всели в един или няколко от калушарите, които припадали в транс. Ватафът и групата ги лекували с тайни слова, с мълчана неначената вода с целебни билки, с музиката и стъпките си докато не се хванели здрави с всички на общото хоро.

В Югозападна България лечителските дружини на русалиите пък изцеляват със своя танц болните, разсичайки в кръст въздуха около себе си със своите саби и благославяйки по пътя си от село в село докато не дойдело Богоявление. Вярвало се, че по това време във водата живеят караконджорите и дяволите, които криели тайните за златно съкровище, но можели и да разболеят и убият човека.

Този древен и твърде интересен обичай по нашите земи разкрива една дълбинна психологическа система на лечение, на която могат да завидят и най-съвременните психотерапевтични школи. В образите на русалки и караконджоли са олицетворени архетиповите представи за болестта и лудостта, преборени с мъжките лечителки дружини на русалиите и калушарите. Със своите танци, наричания, музика, сложен обреден реквизит и цяла система от вярвания, калушарският и русалийският обреден комплекс са на практика една древна система за психотерапия, която е съществувала по нашите земи до началото на ХХ в., а днес може да бъде наблюдавана всяка година по фолклорни събори или в автентичната й фолклорна въстаника през месец юни в с. Златия, обл. Монтана и в с. Хърлец, Козлодуйско. Там всеки участник в ритуала може да си вземе за здраве парченце от счупената паница и стрък пелин, лайка, росен, босилек и чесън от калушаря, за да го пазят от болести през цялата година.

Михаела Виденова
Психолог
Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН

Share Button