Символът на стил и елегантност сред напитките безспорно е шампанското. Нито едно важно събитие не минава без гърмежа на пенливата напитка.

Повечето му почитатели твърдят, че няма лошо шампанско – просто някои са по-добри от други. Но за него също има моди и сезони. Лятото хит са розовото и бялото шампанско. Французите казват, че розетата са crème de la crème /цветът, черешката на тортата/. И наистина чаша искрящо розово шампанско е сред най-вълнуващите и изискани приключения за небцето.

Модата да се пие розово шампанско датира от 1914 г. В годините, когато то е на върха на славата си, почитатели описват цвета му като „вътрешна част от бедрото на нимфа“.

Според специалисти издължените високи чаши са най-подходящи за напитката. Класическата разлата чаша, с форма на чинийка, вече не е на мода. Навремето тя е въведена от Мария Антоанета и е оформена по гърдите й.

Освен на тържествени поводи, някои пият шампанското за освежаване. Според Мадам дьо Помпадур то прави жените по-красиви. Белгийският крал Алберт пък всяка сутрин закусвал с шампанско и варени яйца.

До XVII в. шампанското е наричано „дяволско вино“

Вината от областта Шампан, дала името си на искрящата напитка, са популярни още от времето на Юлий Цезар. Днес областта Шампан обхваща определени места в департаментите Марн, Об и Есен.

До XVII в. мехурчетата във виното били смятани за недостатък. Тогава наричали шампанското „дяволско вино“, тъй като често избухвало в бутилките.

През 1600 г. обаче бенедиктинският монах Дом Периньон, майстор в избата на манастира в Отвилер, решава, че мехурчетата са предимство на виното. „В момента вкусвам звездите!”, възкликва той, когато го опитва. За да се справи с избухването на напитката, той използва бутилки с по-дебело стъкло и коркови тапи. Преди това те били запушвани с памучни тампони, натопени в олио. Истинското шампанско, което пием днес, се ражда през 1805 г., когато Вьов Понсардин намира начин да отстрани утайката, като същевременно запази мехурчетата. Специалистите установили, че във всяка бутилка шампанско има около 250 млн. мехурчета.

Освен че озаптява палавите мехурчета в бутилката, Дом Периньон успява да разкрие и една от най-големите тайни на шампанското – прецизното съчетаване на сортове грозде от различни части на Шампан.

Днес доброто шампанско се прави само от три сорта грозде – черните пино и мюние и бялото шардоне. Произвеждат се и малки количества бланк де бланк от зелено грозде. Два са методите за получаване на шампанско тип розе – класическият, когато ципите на пино ноар се оставят в контакт с гроздовата мъст, и по-модерният – когато се долива вече готово вино пино ноар във всяка бутилка преди вторичната ферментация. Оттук идва по-плътният вкус и изкусителният цвят, вибриращ в цялата палитра на розовото. По-усложнената технология е причина розетата да са и по-скъпи.

Автор: Мария Петкова

Share Button