Инженерът-художник преживява възходи и падения, но животът му поема добра посока, след като среща своята Жулиета.

Животът на Ромео Смилянов е достоен за филмовата лента. Преминал през невероятни житейски превратности, спадове и върхове, днес, „на попрището жизнено в средата“, Ромео може да се похвали с прекрасно семейство, успешен бизнес и осъществяване на детската му мечта – да твори, да рисува. И сякаш именно дългото чакане го кара да се „възпламени“, да избухне като вулкан и само в разстояние на една година да нарисува над 100 картини!

„Рисувам от дете. Винаги съм обичал да го правя. Исках да запиша Художествената гимназия, но родителите ми ме насочиха към Строителния техникум. После завърших Лесотехническия институт и няколко години след това се занимавах с научна работа. Дойдоха промените, а с тях и трудностите. Озовах се буквално на улицата, бяхме съкратени, без работа, с две малки деца в гарсониера в столичния квартал „Младост“. По това време животът ми се обърна”, разказва симпатичният ми събеседник.

Но най-големият шанс за него е срещата му с… Жулиета! Няма грешка – така се казва красивото русо момиче, с което Ромео се запознава в автобуса на път за Перник и която след време става негова съпруга. Раждат им се две деца – Лора, която днес е на път да наследи професията на майка си, стоматолог, и Слав, който успешно следва стъпките на баща си и вече има собствен търговски бизнес.

Частният зъболекарски кабинет на Жулиета в момента е „святая светих“ за картините на Ромео. Тук те не само красят стените с жизнерадостните си тонове, но и лекуват пациентите. Те създават неповторима атмосфера, в която всеки пациент, пристигнал в кабинета „със свито сърце“ заради манипулациите, които му предстоят, забравя за болката, потопен в толкова много топлина.

„По време на големите политически промени през 90-те години ми се налагаше да работя какво ли не”, продължава разказа си Ромео. Като шофьор на ТИР съм обиколил за около половин година почти цяла Америка. Вече бях създал собствена търговска фирма в България, която бавно, но сигурно се утвърждаваше, но това не ми попречи да проуча възможностите за бизнес и в чужбина. Пътувах много, най-вече с тази цел, бил съм къде ли не – в Германия, Гърция, Румъния, Италия и др. Но явно усилията са си стрували – днес съм спокоен за себе си и семейството си.”

И наистина: в днешните трудни времена инж. Смилянов може да се похвали, че няма проблеми от материално естество – осигурил е всичко необходимо за себе си и семейството си. И най-важното – вече има достатъчно време да се отдаде на любимото си хоби – рисуването.

В края на миналата година той подреди и първата си изложба – в Шератон гранд-хотел София. Там представи на своите приятели 50 маслени платна, които след изложбата по-скоро подари, отколкото продаде. „Моето предимство пред художниците-професионалисти е, че, ако реша, във всеки един момент мога да се откажа да рисувам. Макар че това едва ли ще стане някога”, шегува се Ромео. „За мен рисуването е магия, особен вид медитация, в която се разтварям, успокоявам, която не мога да сравня с нищо друго на света. Често се събуждам през нощта и се захващам с четката и шпатулката. На всеки, който чувства творческия заряд в себе си, независимо каква професия упражнява, ще кажа едно: не пропускайте шанса си поне да опитате, само сърцето ви ще подскаже накъде и как да продължите.”

Share Button