В централната част на съвременния черноморски град Варна, между улиците „Сан Стефано” и „Хан Крум”, се намират останките от най-голямата антична обществена сграда в днешните български земи. Термите (публичните бани) на древния град Одесос предоставят чудесна възможност на посетителите на Варна и любителите на миналото да се запознаят с устройството на тази внушителна по своите размери и степен на запазеност антична постройка.
Преди археологическите проучвания руините са известни на варненци като „Римската кула”, заради издигащите се над околния терен стени на западната част от античната сграда. След разкопките се установява, че постройката всъщност представлява термите на града от римската епоха. Построени са в края на ІІ – началото на ІІІ в. сл. Хр. и са използвани до края на същото столетие, за което свидетелстват плана и откритите там находки. По време на император Септимий Север (193-211) и неговите наследници до управлението на император Диоклециан (284-305) жителите и гостите на древния Одесос са преминавали през две симетрично разположени просторни съблекални (аподитории), за да се потопят в басейните със студена или топла вода. Според температурата на водата отделните помещения са наречени фригидарии и тепидарии. В абсидата на сградата е разположен калдария – зала с горещ въздух и басейни с гореща вода. Редуването на студените с топли басейни е основен елемент от римската практика за баня, като планът на помещенията в термите на Одесос следва предписанията на римския архитект Витрувий.
Откритите в залите множество архитектурни детайли – римо-коринтски капители, мраморни корнизи, както и мраморните плочи, с които са облицовани залите в публичните бани, свидетелстват за великолепието на сградата и благосъстоянието на жителите на Одесос през този период.
Запазената днес височина на стените на монументалната постройка е около 18 м, но вероятно в античността те са достигали 20 м. Градежът е от тухли и камъни, като рамките на вратите, праговете и стълбите са оформени от големи каменни блокове. Общата площ на монументалната сграда е над 7000 кв. метра.
В централната част на баните се намира просторна зала с кръстати сводове върху зидани колони – пиластри и екседри, с фонтани или чешми в четирите ъгъла. Богатата вътрешна украса на тази зала и приятната обстановка предразполагала древните посетители на термите да се срещат, сключват търговски сделки или да спортуват. Откритият в близост постамент от статуята на Клавдий Аквила – одесоски магистрат, организирал големите спортни игри на града – Дарзалеи, показва значението на термите в обществения живот на града. Статуи на Херакъл, Виктория и Меркурий, украсяват залите на термите. В северозападния ъгъл на сградата е разположено и светилище на здравеносните божества – Асклепий и Хигия, свързани с изворите и баните.
При разкопките са разкрити и помещенията, необходими за функционирането на тази впечатляваща с размерите и устройството си обществена постройка. Системата от канали в термите, пещите и котлите за затопляне на водата и двойните подове на тепидариите и калдария са любопитни примери на древното инженерство. Не по-малко внимание заслужава и латрината – тоалетната на баните, с под и седалки от мрамор.

Посещението на обществените бани заемат важно място в живота на гражданите на Рим, както и на жителите на провинциалните градски центрове. Вероятно дамите са посещавали баните в определени дни от седмицата, тъй като няма обособени помещения, които да дават възможност за посещение едновременно от двата пола.
Построяването и поддържането на монументалната сграда на обществените бани в Одесос са показателни за икономическите възможности и градската култура в древната елинска колония на западния бряг на Понта. По своите размери тези терми са сред най-големите в балканските провинции на Римската империя и продължават да впечатляват със своята архитектура и днес.

Share Button