Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ). For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

На 19 май от 18:00 часа в Централното фоайе на Националния етнографски музей (пл. „Княз Александър I” 1) ще се открие изложбата „Накити и български народни носии“, с куратор Веска Борисова.

Изложбата пълноценно представя многообразието, съхранено в две от най-интересните и най-големи колекции от фонда на музея. Това са колекцията „Българско народно облекло“  (23 000 предмета) и колекцията „Накити“ (над 6 000 предмета).

Традиционното народно облекло неотменно присъства във всекидневния народен живот. Облеклото съпътства човека винаги и навсякъде от момента на раждане, когато се облича първата ризка, до погребението, за което задължително са новите или венчални дрехи. Носиите, в своето разнообразие като двупрестилчена, сукманена и саяна за женските, и белодрешна и чернодрешна за мъжките, отразяват стремежа към красота у българина. С различните си елементи и кройки, те показват възраст, семейно положение, социален статус и дори личностна индивидуалност.

Ефектът на традиционните костюми като силует, художествена композиция и колорит се допълва от накитите. Накитите по възрожденските костюми са старинен израз на семейно-възрастово и социално положение. С изящна орнаментика се отличават надушните висулки (обеци, арпалии от Видинско, люлки), блестящите прочелници и гранулираните с едър филигран игли за коси, диедемоподобното кръжило към старинното невестинско забраждане в Габровско и Търновско, металния венец „стефан“ в Провадийско, лятите гердани с емайл и цветни камъни, както и скъпите, украсени със сребро и позлата пафти. Пафтите, коланите, различните игли и подбрадниците са използвани не само като накит, но и като свързващ елемент на отделните части на облеклото. Смятало се е, че пафтите имат магическа сила и отклоняват лошите погледи и зли духове. Носят се и като християнски амулет.

Много от накитите са били характерен белег за възрастта и семейното положение на жената, моминската украса за глава е много по-бедна от невестинската. Пафтите са били носени само от омъжени жени. До известно време повечето украси за глава и гърди се запазват като обредни накити, а по-късно през Възраждането били изоставени напълно.

След официалното откриване на изложбата, на 19-ти май, може да я  посетите  до края на месец октомври 2017 г., за да се потопите във вълшебството на българските накити и народни носии от цялата страна!

Share Button