saintsМного е полезно да си спомняме за онези, които са страдали заради Христа, защото самото възпоменание за техните мъчения може да събуди в душата ни любов към Бога и сякаш да даде крила на нашия стремеж към добродетелите, та заради бъдещото въздаяние мислено да претърпим същите страдания, които мъчениците са понесли с плътта си. Към сонма на поелите мъченически подвизи в този живот принадлежат и светите Карп и Папила – велики стълбове и основания на Църквата.

И двамата били родени в славния град Пергам от благочестиви родители и със своя добродетелен живот проявили добродетелта на родилите ги, защото светата клонка расте от свят корен, добрият плод показва доброто дърво и чистият поток прославя извора си. И двамата се задоволявали само с най-необходимата храна и питие, като отхвърляли всичко, което води до разнообразие и излишество. Пък и от необходимото те употребявали толкова малко, че се различавали от ангелите само по плът, така че заради голямото си въздържание изглеждали почти безплътни. Когато чрез такъв живот достигнали съвършенство в добродетелта, те били сметнати за достойни да им бъде поверено църковното управление. Свети Карп бил поставен за епископ и проповядвал Божието слово на жителите на Тиатира, а Папила, когото Карп почел с дяконски сан, съгласно званието си показвал ревност в подобни трудове.

Славата на светите Карп и Папила се разпространила по всички съседни страни, защото добродетелта не може да се скрие, но винаги става явна. Затова и при тези свети мъже започнали да прииждат много хора, които слушали усърдно учението им и се обръщали към християнството. Като видял това, ненавистникът на всичко добро – дяволът, не можал да остане спокоен. Той намерил усърдни служители на своята злоба и им внушил да наклеветят светиите пред нечестивия цар Деций. И ето че му било донесено, че те не само не се покланят на боговете, но дори ги проклинат и следват християнското учение. Като чул за това, Деций много се разгневил и пратил в Азия съветника си Валерий – жесток и ревностен езичник. Царят му съобщил всичко, което знаел за светиите, и му дал пълна власт над тях. Щом получил заповедта, Валерий побързал да тръгне на път и когато стигнал до мястото, където живеели те, поискал да принесе жертва на боговете си. Той веднага разпратил заповед по всички краища на Тиатирската страна жителите й незабавно да се съберат на мястото за жертвоприношения за поклонение на боговете. Нечестивият сам бил ревностен почитател на езическите богове, но и другите искал да склони към същото. Когато хората се събрали на мястото за жертвоприношения, двамата християни Карп и Папила не били сред тях, защото на друго място принасяли на Истинския Бог истинска жертва – молитвата. Като не ги намерил сред събралите се, мъчителят заповядал да ги открият, а когато ги довели при него, високомерно попитал:

– Защо не се явихте заедно с другите да принесете жертва на боговете? – и после добавил: – Побързайте да поправите провинението си пред мен, та ненавистта на клеветниците ви да се обърне върху тях, а вашата слава да се умножи повече от преди.

А светците, без да се страхуват и да търсят човешка слава, мъжествено отговорили:

– Не подобава да гневим нашия Бог и да бъдем неблагодарни за Неговите благодеяния към нас! Дори животните биха станали изобличители на нашата неблагодарност, защото и те познават господаря си, а ние бихме се показали непознаващи Създателя си, ако почетем лъжливите богове и оставим нашия Истински Господ.

Докато изричали това, Бог потвърдил думите им със знамение – внезапно станало силно земетресение и всички идоли паднали и се разсипали на прах. Но злобата на Валерий била силна и непреклонна. Вместо да се изуми пред неизречената Божия сила и да се надсмее над нищожността на лъжливите богове, той се оказал още по-безумен и несмислен. Засрамен от благородството и кротостта на тези мъже, той се въздържал да им причини още тогава тежки мъки и заповядал да оковат шиите им в железни вериги и да ги преведат голи през града. Така доблестните подвижници, достойни за високи почести, били водени по улиците с безчестие, достойните за неизчислими похвали били осмени и поругани.

След това дали имуществото на светиите за разграбване от клеветниците, а тях самите наредил да вържат за коне, които да подгонят към Сардис. И слугите подгонили конете с вързаните за тях светии, така че бързо и без отдих за един ден да стигнат от Тиатира в Сардис. Тежък бил този път за доблестните страдалци, защото не можели да бягат наравно с конете и били влачени по земята, понасяйки много страдания. Следвал ги и робът на светите мъченици, блаженият Агатодор, страдащ и съчувстващ на господарите си. Когато стигнали Сардис, те не се отдали на отдих след тежкия път, а прекарали по-голямата част от нощта в молитви и Божествено пение. Когато за малко заспали, Божии ангели ги утешавали във видение и ги укрепявали за търпение в мъченията. Щом се събудили от сън, те разказали един другиму видяното и много се зарадвали, благодарейки на Бога за утешението в мъката и за обещанието за помощ в страданията, и пламенно желаели да пострадат за Христа.

Валерий пристигнал в Сардис с надеждата, че след претърпяното по пътя по-лесно ще склони мъчениците към безбожието. Беззаконникът не знаел, че те още повече са се укрепили към подвиг с Божията благодат, явена във видението. Когато видял, че лицата им са по-светли от преди, че духом са крепки и в сърцата им няма страх, той изгубил надежда да ги победи с мъчения и отново се обърнал към лукавството, желаейки да прелъсти и улови твърдата им вяра в Христа с благи думи и различни ласкателства.

Като видял, че нищо няма да постигне, мъчителят решил да постъпи другояче. Той затворил под стража светите Карп и Папила, а славния Агатодор, слугата на мъчениците, който и сам бил съвършен мъченик и заради любовта си към тях се оказал техен приятел и сподвижник в страданията, заповядал да хвърлят на земята и безпощадно да бият с волски жили.

Докато го биели, от него като от извор изтичали потоци кръв, плътта му падала, показали се вътрешностите, членовете му се отделяли от ставите и доблестният мъж наистина понесъл голямо страдание. Но той търпял всичко с такава твърдост, като че изобщо не усещал болка.

Христос, гледайки от небесата неговия подвиг и приготвяйки награда, заради доблестното търпение призовал при Себе си Своя раб, за да намери покой след трудовете си. Агатодор веднага предал духа си в ръцете на своя Господ, оставяйки мъртвото си тяло на мъчителите. По заповед на Валерий то било оставено непогребано, за храна на зверовете и птиците, но когато настъпила нощта, някои верни взели тялото и го погребали тайно.

После Валерий призовал светите Карп и Папила и им казал:

– Вашият безумен слуга прие подобаваща за делата си смърт, защото не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове. Защо вие, мъдрите мъже, не изберете полезното за вас, а искате да се уподобите на един нещастник, който безумно предпочете мъчителна смърт пред живота и радостта?

Като чули това, светиите изобличили Валерий и го нарекли безумец. Те въздали хвала на свети Агатодор заради мъжеството, с което посрещнал смъртта и казали, че искат и за себе си същата смърт заради Христа.

Тогава мъчителят пламнал от гняв и отново наредил да вържат светиите за коне и да ги карат от Сардия в Пергам. Те отново били влачени по пътя и претърпявали големи мъки и страдания.

Но след тежкия път светиите оставали да бодърстват, като цяла нощ възнасяли към Бога молитви. И Господ отново благоволил да ги посети: явил им се ангел Господен, изцелил раните и изпълнил сърцата им с Божествена радост, като ги укрепил за още по-голям подвиг. Когато настъпила сутринта, мъчителят си мислел, че светците няма да могат да стъпят след вчерашния път, и заповядал да ги донесат при него, за да види страданията им. Но като видял, че те са здрави, нозете им са невредими, а лицата – светли и весели, сметнал това за вълшебство и още повече увеличил страданията им. Той оковал телата им в тежки железни окови, а после ги подкарал на още по-далечен път. По пътя спрял на едно място, принесъл жертва на идолите и седнал в съдилището.

Валерий не можал повече да понесе безчестието на боговете си и заповядал на палачите да хванат свети Карп, да го вържат и жестоко да го бият с тръни. Цялото тяло на светеца било покрито с рани и части от плътта му падали под ударите. Но това не стигало на мъчителя и той призовал други палачи. Едни от тях горели ребрата на мъченика със свещи, а други сипвали в раните му сол, така че земята се оросявала с кръвта му, жилите му се късали и му причинявали силна болка. Но колкото по-силно било мъчението му, толкова по-силно се укрепявал той в търпението и любовта си към Бога.

Палачите го измъчвали, докато не се изморили. После го хвърлили в тъмница, а той благодарял на Бога, Който го сподобил да пострада заради Него.

Когато Валерий не знаел какво още да измисли, той решил да прекрати мъченията, защото се надявал, че ако до време остави светиите, болката от раните ще увеличи страданията им и ще ги направи по-слаби за предстоящото изпитание. Но мъчениците, които имали за свой лекар Христа, заради Когото доброволно приемали рани, били изцелени не само от болките, но и от язвите си, така че от тях не се виждала и следа, което много раздразнило безумния мъчител. Колкото повече се облекчавали страданията им, толкова повече се измъчвало сърцето на Валерий и горяло в ярост като в огън.

След известно време той отново седнал в съдилището, обзет от жестокост и ярост. А светите мъченици застанали пред него със светъл поглед и весел лик, като че били повикани на пиршество. Беззаконикът искал да ги уплаши с яростта си, но от безстрашните им сърца и дръзновени уста чул такива думи: – Защо, мъчителю, обременяваш себе си и слугите си, като често ни викаш на съд, а после ни отвеждаш, като ни мъчиш и не произнасяш нашата последна присъда? Надяваш се да ни отвърнеш от Христа и от истината? По-скоро ще ни видиш мъртви, отколкото да се подчиним на твоето безбожно желание.

След тези думи Валерий заповядал по земята да бъдат разсипани парчета от глинени съдове и железни гвоздеи. Положили мъчениците голи върху тях и започнали да ги влачат и да им нанасят жестоки удари. Но и сред тези мъчения Господ не оставил рабите си. Той побързал да им яви помощта Си, като се повдигнал като разрушител и отнел оскърблението им, и внезапно чирепите и гвоздеите изчезнали безследно, а светците останали невредими. Това предизвикало още по-големия гняв на съдията и той заповядал да режат хълбоците им с бръсначи, но славейки Бога, те доблестно търпели всичко.

После Валерий събрал люти зверове и устроил зрелище. Довели мъчениците и пуснали против тях една мечка. Всички мислели, че тя веднага ще ги разкъса, но звярът не проявил кръвожадния си нрав и сякаш почитайки светците, легнал в нозете им. После пуснали лъв, който не само се оказал кротък като мечката, но Божията сила се проявила в него още по-дивно, защото ревейки, той проговорил с човешки глас, порицавайки гонителите и упоритата им жестокост. А те запушили ушите си и сметнали това за вълшебство. Тогава съдията заповядал да хвърлят светите мъченици в една яма с вар. На безумецът се трудел напразно, като се противял на Бога, Който навред пазел рабите Си невредими. Светиите престояли в ямата три дни и излезли невредими.

Колкото повече се убеждавал Валерий, че не може да победи светиите, толкова повече се разгарял с гняв срещу тях. Той ги обул в железни ботуши, пълни с остри гвоздеи, и ги накарал да бягат, но и с това не могъл да победи непобедимите Христови воини. После нагорещил силно една пещ и ги хвърлил в нея. Заедно с мъчениците в пламъка влязла и блажената Агатоника, сестрата на свети Папила, защото пожелала да участва в същите подвизи и да умре заради Христа. Огнената пещ не само не ги изгорила, но с Христовата сила се превърнала в прохлада, защото се изсипал пороен дъжд, угасил огъня и охладил пещта. Когато светците излезли невредими, отново били хвърлени в тъмницата и там пеели към Бога, като че били в църква. Като не знаел какво още да стори и се срамувал от поражението си, мъчителят произнесъл окончателната си присъда и заповядал да бъдат посечени с меч. Когато отвеждали светиите и Агатоника на мястото за наказание, те се радвали и въздигали ръцете си към небето, като се молели не само за себе си, но и за палачите си, и завършили подвига си, посечени с меч. Светите им тела били безчестно захвърлени и неохранявани, но вярващите ги взели тайно и ги погребали с почести.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Share Button