Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ). For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Четири автентични родопски песни видяха „бял свят“, съхранени от сърцат българин.

1133983651_24-godishen_mazh_ot_Ba_929638918__1Рафаел Боболев от доспатското село Барутин, закърмен от малък с родопската музика, усилено изучава миналото на родния си край. За всяко нещо си прави записки. В тетрадките, които е изписал, вече са запаметени десетки песни и всички е разучил. Мечтата му е те бъдат чути от хората, а не да си отидат с възрастните и да бъдат забравени от идващото поколение. Избрал е своето призвание: „Искам да съм полезен на моя роден край, обичам го и се надявам да оставя нещо от себе си”, казва той.
Репертоарът на Рафаел е огромен за неговите едва 24 години. Израснал в трудолюбиво родопско семейство с баща учител и майка кулинар, младият мъж открил случайно таланта си. Сега е убеден, че той ще му помогне, за да остави за идното поколение историята на родния си край.

През 2011 година участвал в конкурса “Орфеево изворче”. Там спечелил златен медал. В края на миналата година взел участие отново в същия конкурс, чийто домакин бил Калофер. И също спечелил златен медал, както и награда за автентично и оригинално изпълнение. Рафаел е поканен да направи запис в Българското национално радио, което довело до запис на четири хубави, автентични, нечувани и неизпявани за българската аудитория песни: “Добре ми дойде, юначе”, “Заплакала Стара планина”, “Руске ле, моме” и “Малка мома”.

След тази случайна намеса на съдбата, желанието на Рафаел Боболев е да работи в сферата на културата, да развива българските традиции, обичаи за да се запазят корените за бъдещето. “Държава без традиции и обичаи се разпада”.
За родния си край Рафаел казва, че винаги е бил обитаван, благодатен, с дълбока история. „С думи не може да се опише, трябва да се види и усети. Но най-голямото богатство на края са самите хора”, допълва още момчето.

Сега Рафи, освен че е общински служител, е и ръководител на школа за народни танци в Доспат. Мечтата му е младите да се върнат по родните места и да се спре с обезлюдяването на селата и малките градове. Младият мъж има брат, две години по-малък то него. И той като много от приятелите му е решил да търси щастието си в чужбина и е заминал в странство да работи. Това е и най-голямата болка на Рафаел. Затова мечтата му е: „Да си пожелаем да видим България в друга светлина. Да стане по-успяла държава и по-уютна и привлекателна за хората“.

Share Button