jpg-095- 190Анелия Крушкова е завършила “Икономика и управление на транспорта” в УНСС – София. Има специализации по маркетинг и мениджмънт в Германия и бюджетиране и контрол в Швейцария. От 2003 до 2005 г. е зам.-министър на транспорта и съобщенията. От 1 февруари 2007 г. е председател на Държавната агенция по туризъм. Съосновател е на Българо-италианската търговска камара и на Бизнес клуб “Жените мениджъри в България”, член е на Българо-щвейцарското дружество.

Госпожо Крушкова, увеличил ли се е броят на туристите, посетили България през тази година?
Да. За първите седем месеца на настоящата година България е посетена от 15,6 % повече туристи в сравнение със същия период на 2007 г . Предполагам, че към края на годината ще отбележим ръст от около 20 %. От посетилите България от януари до юли страната има приход в размер на 1,454 млрд. евро, което е с 12,1 % повече от същия период на предходната година. Ние сме желана туристическа дестинация за страни като Румъния, Германия, Великобритания, Русия.

Какъв е профилът на туриста у нас през лято 2008?
В края на октомври станаха ясни резултатите от изследване, направено по поръчка на агенцията по туризъм за лято 2008 г. От анкетираните 3400 чужди граждани 53 % са мъже и 47 % жени. Възрастта им е между 26 и 45 години и 63 % от тях са с висше образование. 76 % от чуждите гости са били на плаж по време на престоя си през лятото у нас; 49 % са оценили екстремните водни спортове; 25 % са се възползвали от СПА процедурите; от етнографски туризъм – 19 %; от екологичен туризъм – 18 %; бизнес – 16 %, и религиозен туризъм – 16 %.
От българските туристи, участвали в анкетата, 69 % са почивали на море, а 31 % – на планина. 52 % от тях са жени, а другите – мъже. Възрастта им е между 26 и 45 години (72 %/), а 53 % от тях са с висше образование.

Какви са препоръките на туристите към страната ни?
Чужденците твърдят, че България е красива страна, но трябва да обърне внимание на чистота в курортите, да се спре строителството, изсичането на горите и да няма намусени сервитьори по заведенията. Българските туристи също са недоволни от прекомерното застрояване, искат повече тишина и спокойствие, както и условия за забавление на децата.

През септември участвахте в среща на министрите на туризма на страните от Европейския съюз в Бордо. Какви насоките бяха дадени за развитието на туризма?
Европа остава основният генериращ туристически пазар – 87 % от световния туристически поток идва от Стария континент. Към 2020 г. се очаква Европа да бъде посетена от 717 млн. туристи, като според ЕС ръст ще бележи Северна и Източна Европа. Ние трябва да се възползваме от тази тенденция и да решим кои ще са продуктите, които ще предлагаме. Според ЕС през следващите години атрактивни ще бъдат гастрономията и виното, малките градове и села, празниците и концертите. Ако ние искаме да бъдем успешни на туристическия пазар, трябва да се съобразим с тези препоръки, които аз бих нарекла рецепта за успех. На тази среща стана ясно още, че новите пазари за Европа, които имат потенциал не само през следващите години, а и за десетилетия напред, са Китай, Япония и Корея. България трябва да се замисли, какво може да предложи на туриста от тези страни и как да му го презентира. Внимание трябва да се обърне и на Индия. От тази страна 7 млн. души само през 2006 г. са пътешествали из Европа. Интересна за мен бе и информацията, че от 100 млн. пенсионери в Европа 40 % не са пътували никога през живота си. Те също са потенциални туристи за България и чакат нашата оферта. Дебатите бяха полезни и в друга насока – как да създадем общ бранд на няколко съседни страни. Тук като добър пример беше посочен опитът на Виетнам, Лаос и Камбоджа. Тези три държави са се обединили и се представят навсякъде по света като една туристическа дестинация с общ бранд, общо лого и обща туристическа програма. Голямата битка в следващите години ще бъде за привличането на туристи не по страни, а по континенти.

Как се рекламира България на външните пазари?
Всяка дестинация има свое лице и в пряк, и в преносен смисъл. Ние трябва да персонализираме България, да намерим онова нещо, което ни идентифицира. Това е проблем, който трябва да се реши с помощта на всички – на обществото и най-вече на туристическата индустрия. Процедурата по избиране и налагане на визията на една дестинация изисква много средства и съпричастност. Последните рекламни инициативи са брандирането на автомобила на нашия най-добър автомобилен състезател Пламен Кралев с българската роза. В момента сме и в преговори за реклама върху камиони, които извършват международни превози, както и за реклама върху опаковките на хранителни продукти, продавани в страни от Централна Европа.

Ще засегне ли световната финансова криза сектора туризъм?
Няма начин финансовата криза да не засегне и туризма. Въпросът е кой, докъде и каква полза може да извлече от целия хаос около кризата. Със сигурност инвестиционните проекти ще претърпят преразглеждане, тъй като самото кредитиране сега не е както преди. Но на фона на глобалната криза може да се окаже така, че при добро поведение ние да бъдем печеливши, защото намаляването на възможността за почивка и разходите за почивка ще накарат голяма част от туристите да дойдат на малко по-евтино място, каквото е България. Тук могат да се извлекат дивиденти. Всичко е в ръцете на частния бизнес.

А предстоящият зимен сезон ще бъде ли повлиян негативно от кризата?
Като цяло има известен застой в записванията, защото хората по-добре и по-прецизно планират средствата си. Самите хотелиери казват, че има изчакване в резервациите. Може би предприетите мерки от Западна Европа за преодоляване на кризата ще отпушат записванията.

Share Button