Водата –  обичана, съзерцавана, възпявана или изучавана, винаги е вълнувала чувствата и мислите на хората. Древното познание за нея е закодирано в свещените ритуали и тайнства на всички религии и езотерични школи,  във вярванията, фолклора и народните традиции. Има нещо мистично, сакрално в използването на водата, хляба и виното. Българският народ е съхранил спомена за начините на приготвяне на Светена вода, Жива вода, Кадена вода, Мъртва вода, Баяна вода, Наречена вода и много други. Голяма част от българските обреди се изпълняват с Мълчана вода. Те са свързани както с дни от празничния календар, в които се използва (Нова година, Васильовден, Гергьовден, Еньовден и пр.), така и със самостоятелни ритуали за привличане на любовта в живота или за изцеление.  Мълчаната вода се нарича и с нея се замесва  питка, когато се роди дете, когато младата булка прекрачи прага на новия си дом,  когато някой си отива от този свят. Магическата й сила служи за постигане на желано бъдещо състояние или за гадаене.

При всички случаи, основните елементи за получаването на Мълчана вода, са: вода, тъмнина, тишина и слово. В зависимост от повода, към тях се прибавят и други допълнителни, но важни  условия, свързани с конкретната цел: билки, метали (най-често сребърна монета, калайдисан котел, меден, златен съд и пр.), фазите на Луната и изисквания към лицето, извършващо свещенодействието. Те са взаимнообусловени за постигане на крайния резултат.

За същите основни елементи четем при сътворението на света, описано в Битието на Моисей: ”А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Духът Божий се носеше над водата.” Оказва се, че там, където Библейските сказания и науката си дадат среща, се раждат откритията. Дали новото в съвремието не е добре забравеното старо? Преценете сами. Ако приемем описанието за вярно, значи изначално е царяла тишина сред тъмнина и вода. Няма го Словото. Липсва материалната му, осезаема проява. То съществува, но е у Бога.   Истината за Бога е скрита в мълчанието. В народните предания и обичаи, мълчаната вода първо престоява на тъмно под звездите, когато хората спят, но дали космическият пулс и разум са спрели?!.. Може би в това време водата  получава енергия и информация,  долавяки „шепота“ на онова Божествено начало, което в делничния грохот все по-трудно си проправя път до съзнанието ни? Наличието на енергия и информация в т.нар „празно пространство“, е вече доказан от научен факт, поради който бе въведен терминът „енергоинформация“.

Словото се провява на Земята по-късно, с появата на Божието подобие – човека. Всъщност, думите са вълни с определена честота на трептене. Когато мислим, те се излъчват от мозъка, а когато ги изкажем, към тях се наслагват и звуковите вълни. Така въздействието им върху околната среда се усилва и тя се променя. За да влияят мислите и словата върху водата по начин, подобен на общуването между хората, би трябвало тя да има памет,  да реагира на заобикалящия свят. Тогава обредното мълчание, наричане, билките и всичко останало, съпътстващо ритулите, придобива  много по-дълбок смисъл.

Резултатите, натрупани от огромен брой научни изследвания по цял свят в областта на финните енергии и феномените на водата, доказаха свойството й да приема, запаметява и предава енергоинформация, прониквайки в клетките на тялото. Нещо повече,  двама български професори – А. Антонов и Ж. Желев, създадоха и патентоваха първия в света уред за количествено измерване на поетата от водата енергоинформация. Водата пази генетичната ни идентичност и може да влияе върху нея. Животворната течност създава устойчиви самоорганизиращи се структури, които реагират на думи, образи, музика и биологични обекти. Те могат да носят и бъдеща информация за живата материя. Съвършенството и всеотдайността на водата са отвъд ограниченията на съзнанието и речта. Мълчаната вода знае останалото. Понякога  мълчанието е мъдрият избор на словесно надарения човек.

 

Д-р инж. Гинка Стоева

 

Share Button