За българина хлябът е свещен. Истински грях е да се изхвърли хляб, особено на нечисто място, както и да се газят трохи.bountyOfBread

Хлябът и солта са дар, който носи щастие. Пред хляб лоши думи не се изричат, за магии не се използва. През прозорец не се подава, “като на куче”. На странник, почукал на вратата, и на просяк хляб не се отказва.
Обредният хляб съдържа в себе си идеята за непрекъснатостта на живота, за раждане, смърт и отново живот. Засяването на семето напомня погребението, покълването му – раждането. Смляното брашно и опеченият хляб са вълшебни превъплъщения – на природата в култура, на хаоса в организиран свят.
Чрез хляба участниците в обреда контактуват помежду си, сближават се, споделят общи ценности. Обредният хляб е средство на общуване между хората в семейството и обществото, както и с душите от света на мъртвите.
Месенето е истинско свещенодействие. Жената, която меси, трябва да е майчина и бащина, да е от първо венчило и с добра, здрава челяд, да не е вдовица, да е грижливо измита, празнично облечена, закичена с цвете.
Когато моми месят за първи път, правят го на “хубав ден”. За такива се смятат понеделник, сряда и четвъртък. В неделя не е хубаво да се меси. Омесеният на Благовец хляб е “благ”, на Андреевден – “наедрява”.
Смислов аналог на хляба в различните обреди е зърното, варено или не, приготвено като ястие или “посято” над участниците в ритуала. То символизира плодородието, изобилието, “набъбването”. Свареното жито, царевица и пр., освен че наедряват, се и събират, образуват едно цяло. И стават магически знак за обединяване, за цялост.

Символика на формата и украсата
Магическото мислене на предците ни прозира във формата и украсата на хляба. Върху питата българската жена изписва целия живот – къща, двор, харман, нива, лозе, ливада, рало, кола, волове, кошара, кошери… Хлябът е истинско ваятелско изкуство. Но много повече е молитва, магическо призоваване на доброто и предпазване от зло чрез символични образи – послания до силите на отвъдното.
Питата е кръгла, защото кръглото пространство е символ на слънцето, на изобилие, плодородие, здраве, добро и щастливо семейство, победа над злото. Кръгът изобразява хоризонталния модел на света, както стълбът – вертикалния. Кръглият кравай е модел на космоса.004781087
Кръгът върху хляба символизира небето, откъдето идва дъжд, роса, сняг, съответно и плодородие. Заграждащият обръч в края на питата е граница, ограда, която пази изобразения чрез хляба живот. При хлябовете за погребение и помен до една година от смъртта обръчът не е затворен – това е пролука в границата, преход към отвъдното.
Птиците, най-често гълъби, имат запазено място върху сватбените хлябове. Символ са на сговор и плодовитост. Птичките, както венецът и цветята, означават радостна вест, пожелание са за щастие, пълнота, веселие, младост, цъфнала пролет.
Стрелата е символ на змията, стопанин на къщата, нивите, лозето, които трябва да се съхранят. Ако змията „загражда” картината-хляб, магическата й сила е двойна.
Кръстът, както и ралото, е магически благослов за плодородие, пълнота, берекет. Животните пък са пожелание за спор в стадото, а кучетата гонят болести.
Градината е символ на щастие, здраве, дълъг живот, а дъгата и на дъжд и хлебородие.
Лъковете означават вълшебна мощ срещу нечисти сили и болести.
Плетеницата символизира мъж и жена, прегърнати, в сговор. Ябълката върху хляба има оплодяваща магическа сила и насочва към идеята за брак и любов.
Царевицата се свързва с “наедряване”. В сватбените хлябове означава “забременяване”. Но може също да наедряват, т.е. да растат, денят (на Андреевден, Игнажден, Атанасовден) и богатството.
Предпазен смисъл има изобразяването или слагането върху хляба на чесън, коприва, круша, шипка. Появяват се най-често върху Гергьовските хлябове.
Сол върху хляба означава богатство в къщата и добър приплод на добитъка.

192760327431Трапезата е връзка с Бога
Обредното хранене за старите българи има магически смисъл. Трапезата е образ и символ на рода. На нея не се сяда преди стопанинът да се прекръсти. Тя е контакт направо с Бога. “Ела, Боже, да ядем,” казва бащата и в този миг трапезата има смисъл на жертвоприношение. Съвместното хранене прилича на магическо споделяне и разпределяне на ценности, на живот, участ, съдба. Спазва се безусловна йерархия. Първо сяда най-възрастният, после всички останали. Пак той разчупва и раздава хляба, общата съдба на дома. На когото каквото даде – това е отреденият дял от общия късмет. Никой не бива да се пресяга, да иска още. Както към съдбата не е може да се пресегне човек. Но пък е добре да изяде своя залък-късмет сам и докрай.
Силна магия добива трапезата по време на празник. Тогава всяко действие и храна на нея имат символичен смисъл – допринасят за блага, плодородие, живот, здраве и гадаене за тях.
На Бъдни вечер на трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно – да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гробовете.
Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. В песните я наричат “шестредна” и “седмопола” и се смята, че всяка трапеза има шест по-малки, всяка от които пък се състои от седем реда. Слагат се храни, които набъбват, също като тях “да набъбват” късметът и плодородието. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11.
Всичко, което се поставя, е магия за изобилие – обреден хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори се добавя и бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и тамянът са лек за различни болести. На трапезата се нареждат само постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз чушки, фасул, зелник, ошав, счукан чесън с орехи, тиквеник, варено жито, върху което се поставя Богородичния хляб, мед, плодове (орехи, грозде, дюли). Приготвя се пита (или баница) с късмети – сребърна пара, бяло седефено копче за овцете, житен клас за орача, бяло сгънато листче за учение, дрянови пъпки за здраве.

Вярванияpuhkavi_pitki
Масата не трябва да остава никога празна, иначе ще има кавга у дома, “на сиромашия е”. От нея не трябва да става никой по време на ядене, за да не остане мястото му празно.
Седи се близо до трапезата, за да не се настани дяволът между нея и човека. Който седи на ъгъл, ще остане неженен.
През масата не се подава, “грехота е”. Всеки взима пред себе си – това е неговия късмет и съдба. Лоши думи не се говорят.
Падналият залък е за мъртвите или е знак, че ще дойде гост, ще се върне някой от гурбет. Залък не се оставя, “ще те остави либето” или късметът.
Ако неволно на трапезата се сложи прибор повече, ще дойде гост.
Ако дойде ненадеен гост, канят го на трапезата. Вярва се, че гостът носи 9 късмета, а изяжда само един. Накрая му поливат да си измие ръцете, за да не изнесе късмета от дома.

Share Button