Магията

Няма българин, който да не трепва развълнувано, щом чуе български чан. Ясният им звън и до днес оглася тук-тамe горските поляни и навява духа на едно отминало време. Старите хора помнят как някога имало толкова многобройни стада, че чановете им огласяли с медна песен планинския простор безспир от Гергьовден до Димитровден. Стопаните се надпреварвали не само кой да има по-богата и здрава стока, но и чии звънци ще са по-сладкогласни. Десетки майстори звънчари (хлопкари) из България до и след Освобождението се специализирали в сложната им изработка и си спечелили славата на „Балкански Страдивариуси“ с изкусните си произведения на „траки“, „рогати“ или обли хлопки. Чудната музика на хлопатарите от мед, пиринч и сребро вдъхновява в средата на ХХ в. Николай Хайтов да посвети един от своите „Диви разкази“ на„Калинкините чанове“ и любовната история, излята в песента им: „чудом се чудиш чанове ли са като чанове, камбани ли бият, невести ли пеят и поплакуват…“.
Всеки регион има свой майстор, като и до днес в Архитектурно-етнографския комплекс „Етъра“ край Габрово се прилагат уменията на старите майстори и пред очите на любопитните посетители се изработват изящни звънци. Ръцете на майстора оформят пресечeния конус на звънчевото тяло, изтеглят на върха му „уше“ за окачване, а от вътрешната му страна спускат скоба за прикрепване на ударника (глагорец). Хлопкарите честват своя професионален празник на зимния Атанасовден (18 януари).
Българите имат особено място в сърцето си за звънливия глас на хлопките. В ритъма на отривист звън посрещат зимните месеци с танца на кукерите, старците, сурвакарите, джамалите и бабугерите. Кукеровден е древен български обичай, който някои изследователи отнасят към културата на траките или култа към Дионис, и до днес кара хиляди български мъже да нарамят тежки кожени костюми с двойни и тройни препаски със звънци и да обикалят от къща на къща, за да гонят злото и да носят плодородие и берекет през новата година. Всеки януари кукери от цялата страна се събират, за да премерят сили и из- обретателност на Международния фестивал „Сурва“ в Перник, емблематичен за региона и включен в листата на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. На всеки пет години най-добрите кукерски фолклорни ансамбли участват и в най-големия в България Национален събор за народно творчество в Копривщица. Задължителен обреден елемент в костюма им са различни по големина звънчета, по-големи хлопки и „клопачки“, като най-големите могат да достигнат над метър ширина. Пълният брой от 21 звънци може да достигне тежест над 50 кг.магията магията магията
магиятаЗвънците са толкова важни за кукерския ритуал, че буквално превръщат изпълнителя в танцуващ „човек-хлопка“. Който е участвал в обреда, знае, че неспирният меден ритъм отеква в тялото и не спира да звънти в ушите дълго след края на фестивала. Митологичното мислене приема, че тялото в движение и в звук се свързва с идеята за плодородие, живот и здраве, затова кукерите се стремят да се превърнат в„танцуващи хора-звънци“.
Вярва се, че звукът на звънците прогонва злите сили. Легенди, приказки и вярвания разказват, че от звънчевата песен бягат всички дяволи, караконджори, таласъми, вампири и юди-самовили. От металния звън се плашели гущерите и змиите, халите и ламите, затова в началото на пролетта, на Благовец (25 март) жените удряли метални маши, пиростии, ръжен, за да изгонят зимата и да дойде лятото. В Пловдивско след Сирницамагията маскирани ергени символично носели плодородие на нивата, като в потайна доба „разигравали“ своите хлопки по полето. Народът почита силата на звънците като лековита и вярва, че болните от задух трябва да пият вода от „меден“ звънец, донесена от кладенец или река извън селото. А от растението звънче (Campanula persicifolia) можели да се правят отвари за лечение или за магии за омраза.
Звънците, „мамузите“ и различни метални звънтящи елементи са задължителни и за лечителските дружини на русалиите, които в Северна България всяка година около лятното слънцестоене се борят с русалките и магията самодивите и лекуват от „русалска болест“. Те ги закачат по дрехите сиМагията, дървените си тояги и по краката си и сливат ритъма им в общ музикален фон, в който някои изследователи виждат следи от древен прабългарски Магияташаманизъм. Шаманите използвали звука на тъ   магията пан и звънци, за да изпаднат в трансов екстаз и да се „пренасят “ в отвъдния свят на духовете, Магиятаот които да поискат съвет, лечебна мощ и просветление. Множество следи, които насочват към наличието на шамански практики по българските земи, могат да се открият и в средновековни изображения по крепостните стени на Велики Преслав.

Съвременната музикална психотерапия доказва, че звукът влияе върху човешката психика и се отразява на емоциите, психическото благополучие и психо-физиологичното състояние на организма. Днес изследователи етно-музиколози доказват, че ритъмът на кукерските хлопки следва древнияМагията общочовешки ритъм на Златното сечение. В ритмичните звукови формули се открива същият алгоритъм като онзи, който следва хармонията на природните форми, записани от Леонардо Фибоначи, пулсациите на планетите в Слънчевата система и геометричните съотношения, доловени във Витрувианския човек на Леонардо да Винчи. Смята се, чеМагията „златният“ ритмичен код на кукерските звънци действа като„магически“ инструмент, който извисява човек над обикновеното му състояние, над времето и пространството. „Магията на шума“ на кукерския звън следва същия „златен коефициент“ (божествено число, небесна пропорция), който може да бъде открит в растенията, животните, човешкото тяло, архитектурата.

Така чрез металния музикален звън кукерите, както и русалиите, маркират символично прехода от старото време към новото, от „отвъдния“ свят в света на хората и полагат хармоничните основи на света и човека.
Автор: Михаела Виденова
Share Button