150_Monjak_CentralEntrance
На 2 км от с. Широко поле и на 5 км от регионалния център Кърджали в Източните Родопи се намира крепостта Моняк – една от най-големите средновековни твърдини по долината на река Арда. Склоновете на скалистия връх Шеста крепост, върху който е построено укреплението, са известни сред местните любители на алпинизма и като Момини скали. Районът предлага на любопитните посетители не само скални стени с повече от 70 маршрута за катерачи или живописни гледки към долината на реката с най-голямото изкуствено езеро в Родопите – язовир “Студен кладенец”, но и възможност да видят останките от крепостта Моняк – един от центровете на областта от времето на кръстоносните походи.
Външната крепостна стена достига на места до 5 м и следва очертанията на скалния венец. От стената, изградена от ломени камъни с бял хоросан между тях, са запазени 273 м, а в укрепената й част се виждат и стените на два резервоара. Стръмните склонове на скалистия връх предоставят естествена защита, а стратегическото му местоположение и допълнителните укрепления с площ над 50 дка позволяват на нейния гарнизон да контролира долината на река Арда и цялата околност.
Мнеакос, или Мониак, както е известна крепостта през ХІІ-ХІV век, е сред центровете на византийската област – тема Ахридос. Най-ранното сведение за нея се отнася към Третия кръстоносен поход (1189-1192 г.). По време на своя път към Палестина западните рицари превземат с обсадна техника твърдината, която тогава е важна византийска крепост в региона. През последното десетилетие на ХІІ век и преминаването на кръстоносната армия Мнеакос отново е под византийски контрол. Рицарите на кръста се връщат във важната крепост по долината на Арда след Четвъртия кръстоносен поход и завладяването на Константинопол през април 1204 г. Тогава вероятно настаняват в Мнеакос и свой гарнизон.
Интересно е сведението на хрониста на похода, че през 1206 г. рицарите научават за смъртта на своя император Балдуин в крепостта Мониак, която се намира на река Арта (Арда). Там провеждат баронски съвет и избират неговия брат Анри за наследник на трона на Латинската империя. През ХІІІ и ХІV век Моняк, както и цялата област Ахридос, е гранична територия между Второто българско царство и Византийската империя. Стратегическото местоположение на твърдината я превръщат в резиденция на областните управители на Ахридос, сред които са и няколко прочути византийски пълководци.
През изминалия археологически сезон на 400 м от крепостта са открити и проучени 20 гроба, които поставят допълнителни въпроси за драматичното минало на Моняк и долината на Арда през средните векове. “Според оскъдния гробен инвентар некрополът се датира към ХІІ-ХІV век, което съвпада с периода на най-активно обитаване на крепостта. Само в осем от откритите гробове погребаните са в пълен анатомичен порядък, докато другите се идентифицират по отделни костни останки. Върху някои от костите ясно личат следи от удари с меч, както и от изтезания”, разказва специално за сп. “Черга БГ” Милен Камарев, археолог от Историческия музей в Кърджали и ръководител на разкопките. В три от гробовете е регистриран т. нар. обред за обезвреждане на мъртвия, който представлява полагане на големи камъни в областта на гърдите и краката, отрязване на стъпалата, пробождане с пирони. Този обред се практикува, когато живите се опасяват, че мъртвите ще се превърнат във вампири (дракуси, лапири) и ще им пакостят. Интересно е, че на мястото на средновековния некропол местните хора, които са мюсюлмани сунити, са ставали свидетели на явления, които днес науката нарича паранормални, обяснява археологът.
Има сведения, че в района се преселват малки общности от богомили и павликяни, които след османското завоевание доброволно приемат исляма заради своята неприязън към официалната църква. Засега е трудно да се установи дали разкритите гробове са свързани с историческите събития от края на ХІІ и ХІІІ век, като кръстоносните походи, или представляват езически реликти в погребалните практики през Средновековието, частично запазени и до днес.

Share Button