Само на 80 км северно от София се намира един от най-красивите манастири на България – Клисурският. Пътят до него минава през село Гинци и прохода Петрохан (1444 м), като за по-малко от час се стига до град Бързия. Оттук след около 3 км е разклонът за Вършец. Още 5 км по него и вече си на отбивката за Клисурския манастир. Докато се отплесваш по красивите гледки наоколо и вече си пристигнал!
Разположена в Западна Стара планина, между градовете Вършец и Берковица, светата обител привлича предимно поклонници, търсещите тишина и спокойствие и обичащите природата.

Край манастира има 100-годишна букова гора, в която живеят над 280 вида гръбначни животни, от които 200 вида птици. Заради тях тук идват десетки орнитолози и ако имате добра снимачна апаратура, бихте могли да видите това приказно птиче царство. Най-интересни са рядко срещаната и защитена двойка египетски лешояди, ловният сокол, соколът скитник, големият ястреб, малкият креслив орел и лещарката. В околностите на манастира ще се насладите още на сладкопойните чучулиги, славеи, авлиги, дроздове и синигери.
Клисурският манастир се намира на 500 м надморска височина, в подножието на връх Тодорини кукли (1874 м). Любителите на планинските преходи също могат да се възползват от тукашните дадености и да изкачат върха. От него се разкриват невероятни гледки – на север към градовете и селцата в района на манастира – Берковица, Монтана, Бързия, Вършец, Спанчевци, Цветкова бара, Ягодово и Слатина, на изток – към склоновете на Стара планина, на юг – към Витоша и Рила.
Освен красота и чист въздух, Клисурският манастир притежава дълга история, изпълнена с множество трагични, но извисяващи духа събития. В миналото той е бил едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия и българската народност.
Построен през далечната 1240 г., в годините на османско робство манастирът е подложен на десетки опустошения. Едно предание разказва, че по време на Чипровското въстание (1688 г.) в него се укрили част от въстаниците. Турската потеря обаче ги открила и избила, а шестимата приютили ги монаси били изгорени. На мястото на кладата израснали шест бука и бликнал извор с лековита вода.
През 1862 г. манастирът бил напълно опустошен. Това станало в деня на светите братя Кирил и Методий, когато е храмовият празник и в църквата се бил събрал много народ. Берковският паша Юсуф бей нахлул с потерята си и избил всички присъстващи. Така през Възраждането Клисурският манастир станал по-известен като Пустия манастир.
В близък до сегашния си възрожденски стил е възобновен през 1869 г. от първия ктитор на манастира Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица. Още на младини Александър Дамянов мечтаел да се отдаде на Бога. През 1869 г. той със собствени средства построил магерницата. По-късно, след фермана за създаване на самостоятелна българска църква (11 март 1870 г.) Антим изградил параклиса Св. Никола и Аязмото. После изпратил молба до султана чрез Екзархията да му разреши да построи храм на мястото на разрушена църква в землището на село Дервент (Клисура, Бързия). С ферман от 3 юни 1874 г. било разрешено изграждането й, при условие, че разноските се “иждивяват от страната на поп Антим от Берковица”. Така след Освобождението, през 1891 г., църквата Св. св. Кирил и Методий е официално осветена от Видинския митрополит.
Преди няколко години е построен нов, значително по-малък храм към манастира – Св. Никола. Освен двете църкви, комплексът включва три големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, които обграждат прекрасната градина във вътрешния двор. През 2000 г. в Аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли.
Благодарение на младия игумен – архимандрит Антим, който е само на 25 години, Клисурският манастир отново изпълнява функциите си на посредник между небето и земята, между хората и Бога.
Както самият игумен споделя „желанието ни е да привлечем външния свят и Клисурският манастир да бъде място, както за търсещите духовно усамотение, така и за тези, на които им се налага да свършат някоя работа от разстояние”.
Светата обител и днес продължава да бъде огнище на просвета, християнска вяра и българщина. Освен че стаите за гости са изцяло обновени и пригодени за съвременния начин на живот, в момента се изгражда компютърна зала с интернет, зала за неделно училище и конференции, както и библиотека за духовна и художествена литература. Така всеки гост на Клисурския манастир може да се почувства като у дома си.

Share Button