Вълшебната думичка АЗБУКА идва от първите две букви в глаголицата – АЗ и БУКИ. АЗ – като самосъзнание и първоначално като БОГ. БУКИ – като буквите, с които изразяваш мисълта си и следваш божествения план. Българската азбука е приказка за грамотността, доброто, мисълта, светостта и науката „като слънце“. Това е АПОТЕОЗЪТ на ЗНАНИЕТО. Същото ни казват и великите братя Кирил и Методий – създателите на знанието, познанието, радостта от ума и съществуванието. Само азбуката и вярата сплотяват един народ и му придават устойчивост.

“Който смята България за някаква нова държава, който е чувал Балканите да бъдат наричани само “барутен погреб на Европа”, няма как да си спомни, че България някога е била могъщо царство и действащо лице в голямата политика на средновековна Европа. Тази липса на исторически знания лишава повърхностния западен наблюдател от представата какво е България, какви са нейните дълбоки духовни структури (…) Целият православен славянски свят живее няколко века с културното наследство, създадено в голяма степен в България, като дело на българите…”

Тези думи са на известния италиански славист проф. Санте Грачиоти, един от европейските учени, които изследват приноса на българите в изграждането на европейската цивилизация. Пред списание „Черга“ ги цитира нашият историограф, изследовател и университетски преподавател – проф. Пламен Павлов. Срещнахме се с него, в навечерието на 24-ти май, за да ни припомни за делото на двамата братя и огромната роля на страната ни в културно-образователните процеси в Средновековна Европа. Извън всякакви спорове, основите на тази християнска, старобългарска, като генезис цивилизация, са положени от двамата монаси, писатели, книжовници и християнски мисионери Константин-Кирил Философ (827-869 г.) и Методий (815-885 г.), категоричен е и той.

Солунските братя

Братята Методий и Константин са родени в Солун – вторият по големина и значение политически и културен център на Византийската империя. “И по майка, и по баща – четем в Пространното житие на Методий – те бяха от много добър и почтен род, отдавна познат и на Бога, и на царя (императора)…” Братята са синове на византийския висш офицер Леон/Лъв и Мария, произлизаща от местната българо-славянска аристокрация.

През 855 г. Константин създава т. нар. глаголица, в чиято символика, принципи и цялостна концепция се проявяват неговата изключителната ерудиция и талант. Съществува мнение, че именно тази азбука първоначално е наричана “кирилица”. Така понятието “кирилица” става синоним на “азбука”, поради което по-късната българска графична система й “отнема” името. Независимо от важността на въпроса за азбуката, същността на Кирило-Методиевото дело е езикът. Няма сериозен и обективен учен, който да не признава, че става дума за езика на средновековните българи.

Кирилицата – българската „кръгла“ азбука

Азбуката, наречена “кирилица”, е оригинално българско явление. Тя възниква в края на ІХ – началото на Х в., а появата й не е случайна предвид използването на гръцката азбука (т.нар. Унциал) от българската държавна власт през още от VІІ-VІІІ в. Хипотезата, че тя е създадена от св. Климент Охридски (съответно, че може да бъде наречена “климентица”!) не се потвърждава от известните днес паметници. Най-вероятно Климент е усъвършенствал азбуката, прилагайки т.нар. Кръгла (“обла”) глаголица.

Очевидно кирилицата се налага в пряка връзка с вековното използване на гръцките букви и език в администрацията на Първото българско царство. Нека припомним, че в онази епоха с буквите са осъществявани и всички математически, съответно финансови операции и “сметки”. В тази област глаголицата вероятно е създавала затруднения. Към 24-те гръцки са прибавени букви за типичните български звуци (“б”, “ж”, “ч”, “ш”, “щ” и т. н.), което е в пряка връзка с принципите и решенията, реализирани с глаголицата. Двете азбуки съжителстват в България в продължение на около два века, като постепенно кирилицата измества глаголицата.

Борис-Михаил и неговият син, царят и интелектуалецът Симеон Велики (893-927) поставят културната и религиозна реформа в центъра на държавната идеология и политика. Настъпва “Златният век” на България, в изградените културните средища във Велики Преслав и Охрид кипи творческа дейност, която има световно-исторически измерения. България, една от трите военни и политически “Велики сили” в ранно-средновековна Европа, с бързи темпове се превръща във “Велика сила” и на европейската християнска култура. В резултат на мощното българско духовно и културно излъчване в православна Европа (Киевска Рус и наследилите я княжества, Сърбия, Влахия, Молдова, Литва) старобългарският се превръща в третия класически език на средновековна Европа.

24 май – култ или преклонение

Заслуженото въздигане на Светите братя като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици (886 г.). Култът към тях по-късно е поддържан и развиван от Охридската архиепископия и Търновската патриаршия. В епохата на османското владичество, когато българската държава изчезва от политическата карта на Европа, остава “държавата на духа”, както я нарича руският учен акад. Димитрий Лихачов. Нейните устои са поставени от азбуката и езика на Кирил и Методий. Светите братя са еманация на българската борба за църковна и политическа независимост. Още през 1851 г. техният ден – 11/24 май, от църковен празник прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

Днес Светите братя Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. През вековете те се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи, та дори и на руското самодържавие… Наред с това Светите братя са знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Без да са популярни във Византия, под влияние на българския култ са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ ги обявява за “покровители на Европа”. Десетки народи, особено в руското културно-политическо пространство през ХХ в., възприемат кирилица като писменост на своите национални езици.

Денят 11/ (по стар стил), а днес 24 май, се отбелязва в много държави (Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.), но дълбоките корени на тази традиция са в България. В България и никъде другаде! Единствено в България този ден не е само официално събитие и интелектуален жест на държавата към заслужили личности, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички.

Химнът – феномен

В България съществува феномен, който надали има точна аналогия някъде другаде по света – песен, която не отстъпва на националния химн като внушение, сила и израз на националното чувство… Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”

Автор: Ванина Тодорова

Share Button