IMG_1248Изкачване по замръзнали ледени каскади с помощта на “ледени ръце” и “котки” е най-новото високоадреналиново преживяване у нас. При това в него може да се включи дори и начинаещ катерач, стига да е в добра физическа форма и да има желание за приключения. За целта е нужно само да е зима и температурите да са под нулата. И, разбира се, наблизо да има добре замръзнал водопад.
Най-близкото до София място за ледено катерене е Боянският водопад. Той е подходящ за начинаещи и не е необходимо да сте алпинист или заклет турист, за да се справите. Изкачването по заледената водна каскада е докосване до природата в нейния най-суров и чист вид.
Още по-вълнуващо и покачващо адреналина е катеренето по най-големия рилски водопад – Скакавица, висок 80 м. Програмата “Ледено катерене на Рила” предлага два дни в района на Скакавишките водопади. Тя включва нощувка в хижа Скакавица и два дни катерене – първия за инструктаж и тренировка на Малкия скакавишки водопад, а втория – истинското изкачване на Големия скакавишки водопад.
Най-важното, за да останете доволни от това приключение, е да проследите внимателно инструкциите и практическото обучение. Напътствията са вечерта в хижата, непосредствено преди катеренето. Те дават информация как да се прецени стабилността на снежната покривка, опасността от лавини, оценяването на метеорологичните условия и, не на последно място – кога човек трябва да се откаже, за да се върне и по-късно отново да опита.
Много важно за леденото катерене е подходящото и удобно облекло. Нужно е непромокаемо и по възможност дишащо яке и панталон от същата материя. За предпочитане са ръкавици тип лапи и двойни, но тъй като някои действия се извършват по-трудно с тях, някои катерачи предпочитат вътрешните ръкавици да са с пет пръста. Важно е още да носите шапка, която да се побира под предпазната каска. Що се отнася до обувките, то те трябва да са с твърда, неогъваща се подметка и с борд отпред и отзад, за да могат да се закрепят “котките”. Има дори обувки, които са направени специално за ледено катерене, но те са по-скоро за професионалисти по време на състезания. При тях “котките” са част от самата обувка.IMG_1271
За леденото катерене се ползват и специални сечива за лед, ледени клинове, примки с по два карабинера, рингове и задължително каска. Едва след пълната инструкция за използването на всички сечива катерачите хващат 50-сантиметровите “ледени ръце” (чука и лопатката) и започват да се предвижват нагоре. Пред всеки начинаещ задължително има професионален водач. Той слага между себе си и втория човек осигуровки, в които последователно включва въжетата. Осигуровките представляват ледени клинове (т.нар. цеви), които се завъртат в леда и задържат водещия при евентуално падане. След като първият премине едно въже, той прави площадка от няколко обединени ледени клина и започва да осигурява втория, докато и той се качи при него. След това всичко се повтаря до достигане на целта. Връщането на земята става с рапел.
Това е основното, което е нужно на всеки жаден за приключения, а другото е ясно: много сила, много упоритост, но и много висок адреналин и удовлетворение от победата!
Малкият скакавишки водопад е първото реално изпитание. Той се намира на около 45 минути преход от хижата. Височината му е 10-35 м, което го категоризира с трудност от І до ІІІ. Тук се прави първото практическо обучение.
Инструкторите разясняват още колко вида лед има, кое е важното при вида на екипировката и как помага при различните техники в леденото катерене. След тренировката на Малкия скакавишки водопад всеки, който прецени, че има достатъчно сили, може да опита и на Големия скакавишки водопад. Той е на около 30 минути пеш от хижата, а трудността му е между І и ІV.
Остава само да проверите има ли достатъчно сняг на Рила и да стегнете раницата!

Share Button