IMG_6512През 1990 г., непосредствено след политическите промени от есента на 1989 г., Йордан Кисьов работи като ръководител на секция към тогавашния Институт по техническа кибернетика и роботика към БАН. След закриване на заводите за компютри в Правец и Велико Търново, както и след всички настъпили нови обстоятелства г-н Кисьов заедно с група свои колеги решават да създадат фирма “РИСК Електроник” (РИСК е абревиатура на “Развойни и индустриални системи и компютри”). След 18 бурни години на развитие, днес “РИСК Електроник” е една от най-големите ИТ фирми в бранша. За стойностите на професията, за хубавите и трудните моменти в работата споделя свои мисли г-н Йордан Кисьов.

Господин Кисьов, риск ли бе да създадете фирма “РИСК Електроник”?
Всяко начинание е свързано с някакъв риск. Но когато човек се занимава с бизнес, той не може да не рискува, понеже няма как да спечели. Когато стартирахме нашата дейност, времената наистина бяха трудни и несигурни. За съжаление и аз, и моите колеги нямахме друга алтернатива – трябваше да рискуваме, за да оцеляваме. Така, благодарение на група оптимисти от около 6–7 колеги, се роди и фирмата ни. По-късно, през годините много неща се промениха, фирмата се раздели на няколко фирми и през 1993 г. останахме само двама – аз и моят съдружник Тодор Станчев, с когото сме заедно и до днес.

През всичките тези години в каква посока се развивахте? Кои са вашите трудности, успехи?
Първоначално започнахме с неща, които по това време смятахме за по-незначителни: асемблиране на компютри, инсталиране на мрежи, производство на различни устройства. За нуждите на националната телевизия тогава изработихме оригинални видеоконтролери, с които се синхронизираха тв камерите и това водеше до значително подобрение на изображението. Разбира се, това вече е история. След много възходи и спадове, което е нормално в бизнеса, фирмата ни се разшири значително. Дълги години работихме с COMPAQ, а впоследствие и с Hewlett-Packard (които ги купиха) и с които и до сега сме златни партньори. Освен компютри и сървъри произвеждаме и мобилни компютри, което към днешна дата може би е най-рисковата част от нашето производство. Имаме собствена марка за всичките наши изделия, като за мобилните РС-та тя e Emocion. Партньори сме също на Intel за настолни и мобилни компютри и сървъри. Друг голям успех на фирмата е, че развихме добра структура в страната и наложихме широка сервизна дейност. В 26 големи града (бившите окръжни центрове) имаме собствени сервизи със свои служители – системни инженери, и в това отношение наистина нямаме конкуренция. Благодарение на тази структура поддържаме няколко големи банки с клонове в страната и работим с много големи корпоративни клиенти. За всичките тези години се научихме да доставяме само качествени продукти и услуги и да носим отговорност. Това е и нашият приоритет в работата.

Кое е различното, което предлагате на своите клиенти? Как се справяте с конкуренцията?
Различното е, че конкретно преносимите компютри, които изработваме, са по поръчка, т.е. по желание на клиента можем да доставим всяка една реално съществуваща конфигурация. Според това за какви нужди е предназначен ноутбукът съветваме клиента какво точно да избере и му предлагаме най-добрия възможен вариант.
Що се отнася до конкуренцията, борим се с нея, като залагаме преди всичко на високото качество на нашите продукти и услуги. Със собствената си марка продукти разчитаме на клиенти, които познават фирмата, нашите изделия и ни се доверяват. Разчитаме и на такива, които разбират от техника и знаят, че технологията, която използваме, е като на най-утвърдените в бранша, но цените ни са определено много по-добри.

Няколко думи в личен план?
Имам съвсем нормално семейство, две пораснали вече деца. Синът ми (24 г.) е студент по информатика в Карлсруе, Германия. Дъщеря ми (30 г.), завърши Софийския университет и има магистратура от Сити университет в Правец. От няколко години тя работи в нашата фирма, а неотдавна ни зарадва с внук и в момента е в отпуск по майчинство.

Каква е тайната на успешния бизнес? Вашите препоръки за просперитет в бизнеса?
Много е трудно да се каже как точно трябва да стават нещата. Рецепти и предписания не мога да давам, поне в ИТ бизнеса няма такива.
По-скоро човек трябва да си върши съвестно работата, да се образова непрекъснато и да се опитва сам да си намери пътя към успеха. Ако се задоволи с постигнатото, фирмата вече е загинала. Непрекъснато трябва да има развитие, да има движение напред. Нашият бизнес е като рафтинга – когато си в турбулентност, във вихъра на нещата, много трудно е да се каже как трябва да действаш, за да изплуваш, за да оцелееш… Съвременният ИТ бизнес не може да се вмести в рамки, не подлежи на някакво описание. Решенията при него се вземат “в крачка”, според ситуацията, на мига. Той е толкова динамичен, толкова бързо се променя, че правила не съществуват. В него силният дух и съдбата определят посоките.

И в тази връзка, как виждате бъдещето на ИКТ бранша?
Едно е сигурно – в ИТ бизнеса на никого няма да му бъде лесно. Това е реалността в нашия бизнес, който е един от най-трудните. И ако човек не го разбере навреме, по-добре изобщо да не се захваща с него. Няма еднозначно решение на една ИТ задача, има страшно много решения и който търси спокойствие, не би трябвало да се занимава с ИТ бизнес.

И за финал на нашия разговор, как ще изпратите 2008 година?
Миналата година бе много успешна за нас. Ако и през 2009 г. успеем да задържим това ниво, ще бъдем много доволни. Независимо от световната криза, която в някаква степен ще засегне и нас, ние ще продължаваме да работим както досега. Ако една фирма спре да се развива, тя няма шансове за в бъдеще.

Share Button