Съжаляваме, този текст е наличен само на Английски (Сащ). For the sake of viewer convenience, the content is shown below in the alternative language. You may click the link to switch the active language.

Сведения за началото на музейното дело в Провадия има от първото десетилетие ХХ век. Тогава започва съзнателното изучаване и опазване на културно-историческото наследство на Провадийския край. Първата проява в тази насока е създаването на богата археологическа сбирка в Провадийската гимназия „Цар Симеон”. По голямата част от събраните материал са резултат на извършени в късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч любителски разкопки от местни учители като Пантелей Захариев. По време на Втората световна война тази сбирка престава да съществува. Част от експонатите са изпратени във Варна и София, друга се изгубва завинаги. По-късно музейни сбирки се появяват и в други училища. Те са събрани от учители и краеведи.
През 50-те години на ХХ век група ентусиасти – Илия Василев, Йордан Керезов, Койчо Атанасов и др. работят за създаване на нова музейна сбирка в Провадия. За целта наследниците на опълченеца Стефан Богданов подаряват част от неговата къща. Събрани са предмети от културно-историческото наследство на Провадийския край като по голямата част от тях са дарени от родолюбиви провадийци. На 1.ІХ.1959 г. е открита скромна експозиция. Пръв уредник става учителят-пенсионер Станьо Маринов, а година след това с него започва да работи и Пейчо Дянков. Те поставят основите на съвременното музейно дело в Провадия. С течение на годините фондът на сбирката се попълва и тя става най-богатата измежду всички музейни сбирки в България. За това спомага както дарителската дейност на хората в града и селата, така и сериозните археологически и етнографски проучвания. Благоприятно поле за действие в Провадийския край намират археолозите Ара Маргос, ст.н.с. Димитър Димитров, ст.н.с. Александър Кузев, Георги Кузманов, проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов, доц. д-р Павел Георгиев, етнографа Мария Николова.
През 1986 г. старата музейна сграда е съборена и построена наново до 1993 г. Външно тя не претърпява промени, само във вътрешните пространства се налагат малки изменения. Новата музейна експозиция отваря врати през 1999 г.
През 1976 г. в Провадия е създаден първия в страната музей на композитор. Той е посветен на Светослав Обретенов и е експониран в родния му дом. Фондът му първоначално разполага с над 1100 предмета. През 1998 г. експозицията е преместена в къщата на д-р Марко Сапарев, където е настанена и Детската музикална школа.
През 2004 г. започва процедура по създаването на градски исторически музей. На 12.VІІ.2004 г. Общински съвет – Провадия взема решение за създаване на Исторически музей – Провадия. Институцията започва официално своята работа от 1.І.2005 г. Тя се явява наследник на къща-музей „Светослав Обретенов” и общоисторическата музейна сбирка. Днес в неговите фондове се съхраняват над 15 000 предмета от миналото на Провадийски регион. В залите на музея са показани експонати от града и десетки селища на бившата Провадийска околия. Хронологическите рамки на предметите са от края на Новокаменната епоха до средата на ХХ век. Акцент в експозицията са залите представящи находки от Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата, късноантичната и средновековна крепост Проват–Овеч, старобългарският манастир – книжовно средище от ІХ–ХІ век край с. Равна, материали от Османския период, Възраждането, Новата и Най-нова история на града и района, монети, оръжия, фотоси. Неразделна част от музея и културното наследство на Провадийския край е Художествената галерия на града. Тя отваря врати през1967 г. От 1971 г. разполага със самостоятелна сграда. Днес съхранява над 500 картини, графики, скулптури и пластики.