Илия Бешков – свян и страсти

19 септември – 22 октомври 2017

Куратор Красимир Илиев

За eкспозицията „ИЛИЯ БЕШКОВ – СВЯН И СТРАСТИ“ са събрани над 180 рисунки, собственост на Художествена галерия „Илия Бешков”- Плевен, Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, Художествена галерия „Христо Цокев” – Габрово, Градска галерия – Смолян, Художествена галерия „Никола Маринов” – Търговище. Особен интерес представляват произведенията от частни колекции, които публиката ще може да види за пръв път.

„Обичам хората. От нищо друго не се умилявам, не се отвращавам, не плача и не примирам от страх, както от хората. И никой не ме убеждава в безсмислието на живота ми, както видът на първия срещнат човек. Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в искрена и чиста усмивка, с която дарявам първия срещнат човек. Прониквам през дрехите, плътта, през костите (до дедите му и виждам родените и неродени деца) и изтръпвам пред това печално тяло, което той храни, почесва и не познава.“ (Бешков, Червена тетрадка, архив на семейство Бешкови. Без дата.)

След преврата от 1934 година, когато Бешков остава без възможност да публикува своите ненадминати карикатури, художникът е обзет от желанието да нарисува всичко, което е уверен, че човеците вършат, въобразявайки си, че не могат да бъдат разкрити. Той надзърта в домашните и обществени бани, в бардаците и спалните. Така се очертава битието на градския човек, почувствано чрез неговите страсти и пороци, които го управляват. Такава изобличаваюа експозиция, която разкрива най-интимните тайни на човека, които той ревностно пази от погледа на обществото и критиката на социалното мнение се разкриват в карикатурите на Бешков. Възбудени мъже, похотливи вдовици, всякакви прояви на страсти, които сме свикнали да квалифицираме като ниски. До момента всичко това е оставало скрито за окото на зрителя и едва днес може да бъде показано в една откровена изложба – без свян.    

Изложбата покзва Илия Бешков като талантлив карикатурист, но и като забележителен излседовател   на истината за човека. Безпристрастен той не се притеснява да показва не само красотата, а напротив – отблъскващите им черти, тези, които всеки крие дори от себе си. Без свян, но и без оценка е авторовата позиция, която осмива, но без омраза.

Това, което със сигурност може да се каже за росунките е, че са преживени – истински и неподправени. Като самия живот. 

Share Button

No Comments Yet

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *