Разположен в Южна България, на кръстопът, свързващ Изтока и Запада, Европа и Азия, Хасково носи отпечатък от многовековната българска история. Днес градът впечатлява с равновесието между съвременното си развитие и съхраненото културно-историческо наследство.

Най-високата в света статуя на Света Богородица с Младенеца се намира именно тук. Монументът, вписан в Гинес, е поставен върху 17-метров постамент, в чиято основа е изграден параклис „Рождество Богородично“. Божията Майка се счита за покровителка на града, а празникът Рождество Богородично, 8 септември, е и Ден на Хасково.

До Монумента е издигната 30-метрова камбанария, която е част от архитектурния ансамбъл в парк Ямача.

Богатото културно-исторически наследство на Хасково се съхранява от Регионалния исторически музей, където могат да се видят уникални колекции от праисторията, античността и средновековието. Сред най-впечатляващите е колекцията от над 22 000 антични и средновековни монети, както и сребърен потир с дарствен надпис от сватбата на император Юстиниан I и императрица Теодора.

Интерес представляват експозициите в Паскалевата къща /колекция от предмети на хасковски заможни семейства от Освобождението до края на XIX в./ и Кирковото училище /изложба „Хасковските будители“/, чиито сгради са паметници на културата.

Сред символите на града е възстановената Стара часовникова кула, строена в началото на XIX век като символ на стопанския подем в града, но по-късно разрушена.

В пределите на община Хасково се намира един от бисерите на тракийското наследство – Александровската гробница от IV в. пр. Хр. Със стенописите и архитектурата си тя е сред най-внушителните гробници, открити досега. Стенописите са без паралел и обогатяват с нови данни представите ни за тракийските религиозни обреди, култове, въоръжение, бит и облекло.

Точно копие на гробницата, която е паметник на културата и е включена в индикативната листа на ЮНЕСКО, е разположено в Музеен център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“.

Друга забележителност в общината е мястото на Узунджовския панаир, обявено за паметник на културата. Село Узунджово играе важна роля в предосвобожденската история на България. То е известно с най-големия панаир, провеждан на територията на цялата Османска империя – Узунджовският, който съществува близо два века, като по време на разцвета му през XVIII в. е траел 40 дни, събирайки между 50 000 и 150 000 души.  Днес от него е останала „джамията-църква“, уникална не само с архитектурата си, но и с историята, която разказва.

През 1592 г. Великият везир Синан паша дарява 30 000 златни гроша за построяването на цял комплекс. Той включвал внушителна джамия и приличащ на крепост кервансарай с места за 2000 човека, с над 350 стаи и обори за над 1000 коня. Кервансараят е имал няколко входа с железни врати, водещи във вътрешен двор с 80 огнища, 2 хамама, имарет, много чешми и шадраван.

Със започването на Руско-турската освободителна война, международното търговско средище прекъсва своя живот. В началото на XX в. Турция връща имота на България и разрешава преустройството на джамията в църква.

Share Button